Където и да отидеше, навсякъде намираше тълпи добре облечени хора, няколко оркестъра, маси със закуски и неизчерпаем приток на сервитьори, които разнасяха подноси със странни на вид питиета. Харолд си взе още един „зелен дявол“ и се възхити от начина, по който полилеите хвърляха отблясъци по напудрените рамене на жените. Заслуша се в шума от разговорите, но почти нищо не схвана. Хората тук като че ли имаха някакъв свой странен начин на изразяване.
А после откри, че разговаря с някакво много красиво момиче с блестящ шлем от черна коса. Тя бе облечена в прилепнала по тялото червена рокля, която оставяше открити великолепните й рамене и горната част на забележителния й бюст. Казваше се Джасинт.
— Ловният свят е аварийният клапан на човечеството — му говореше тя. — Подтиците, които не се реализират, избиват по неподходящ начин. Този прост психологически закон е достатъчен повод за съществуването на Ловния свят.
— И аз точно така мисля — съгласи се Харолд.
— Не се прави на глупак — каза тя весело. — Добре известно е, че наборът от емоции, който маркираме с термини като ловуване, убиване, отбраняване и така нататък, изискват непрекъснато стимулиране, за да бъдат личният и общественият живот здравословни. Всички го знаят.
— А, разбира се — потвърди Харолд.
— Очевидно е — продължи тя, — че емоциите на съвременния човек са атрофирали. Векове наред ловът на животни е действал като заместител на агресията срещу личността. Но после населението е нараснало и градските центрове са увеличили размерите и гъстотата си. Всички животни били избити. А после спрели и войните и на човек не му останало към какво да проявява агресията си. Ловният свят запълва недостига по отношение на убийствата.
— Направо изумително — възхити се Харлод. — Къде сте научили всичко това?
— В Бенингтън.
— Трябва да е доста добро училище.
Празненството беше в пълен разгар. Въздухът бе напоен със синия и жълтия дим на най-различни наркотични вещества. Думкащата музика, която се носеше от гигантски тонколони, беше толкова силна, че Харолд я усещаше да вибрира в костите му. Есмералдците оценяваха едно празненство по това, колко врява се вдига, и по броя на глупостите, които човек успяваше да извърши.
Харолд не се представяше добре по последната точка. Той никога не пиеше много и си знаеше, че оная работа с наркотиците не е за него. Така че се контролираше, ако и главата му да се въртеше. Трябваше да се наведе силно напред, за да чува това, което му казва Джасинт. Ухото му бе в непосредствена близост до фино очертаните й устни. Усещаше малките й остри гърди да се допират до него под напора на тълпата.
После някой издърпа Джасинт настрани и Харолд видя млад мъж в края на двадесетте или началото на тридесетте да стои пред него. Беше строен, надменен, рус, със сиви очи и красиви раздразнителни черти.
— Джасинт — каза той, — ако си свършила да ближеш ухото на този мъж или каквото там правеше с него, Том и Манди са ни запазили маса на второто ниво.
— Само му разказвах някои от най-новите теории за Лова — оправда се Джасинт. — Харолд, това е моят приятел Лувейн.
— Приятно ми е да се запознаем — каза Харолд и протегна ръка.
Видът на Лувейн бе, сякаш са му предложили мокра риба. Той огледа Харолд от горе до долу.
— Ако сте свършили да се натискате в Джасинт, ние си тръгваме по своя път и ви оставяме отново да потънете във вашата несъмнено заслужена анонимност.
Харолд зяпна в него, без да е сигурен дали да се засмее, или да се ядоса. Реши да избере средния път.
— Ти си едно устато копеле, нали? — каза той. — Сигурно това щях да си помисля, ако вие, есмералдците, не бяхте известни с вежливостта си. Така че предполагам, че казаното беше на шега. Ако някой сериозно ми беше подхвърлил подобни приказки, щях да съм принуден да го бъхтя, докато не смени тона.
Харолд се усмихна приятелски, докато изричаше тези думи, но развали ефекта, като загуби равновесие и падна върху един сервитьор, който изпусна подноса с чашите. Лувейн го хвана за ръкава и му помогна да се изправи.
— Много ми беше приятно да се запознаем — каза Лувейн. — На шега, а? Трябва да внимавате с това залитане. Хайде, Джасинт.