Част от работата на чичо Езра като старейшина се състоеше в поставянето и организирането на различните състезания на арената — дуели, ръкопашни боеве, битките до смърт и, разбира се, любимците на публиката — клоуните самоубийци.
Поне в едно отношение есмералдските игри превъзхождаха древните римски състезания на гладиаторите, които допреди появата им бяха мерило за безсмислено и просташко клане. Древните римляни не са разполагали с двигателя с вътрешно горене и поради това не са можели да поставят истински добри битки с превозни средства. (Истина е обаче, че струпването на камара на колесници с четири колела е събитие, което си заслужава да бъде видяно.)
За разлика от игрите в Рим в амфитеатъра на Есмералда не се провеждаше бой с животни. Никой не искаше да гледа как убиват животни. Бяха останали толкова малко големи животни, даже ако броим и тези в зоологическата градина. Това, което хората искаха да видят, бе как се убиват човешки същества — онези млекопитаещи с многото мозък, довели света до сегашното му състояние.
Всяка година битките на арената трябваше да приличат на предишните, но да са малко по-различни, за да не бъдат обвинени организаторите в липса на въображение. Езра прекарваше голяма част от времето си, съвещавайки се с декоратори на смъртта, консултанти по катастрофите, продавачи на идеи за попсмърт и тем подобни.
Кулминацията щеше да настъпи с голямото разплащане. Двойка Ловци, подбрани измежду всички участващи в Лова в този момент, щяха да довършат борбата си в Колизея пред препълнен стадион. Това щеше да бъде главното събитие в игрите и никой не знаеше какви оръжия или условия ще бъдат определени.
Лувейн винаги бе искал да участва в Голямото разплащане. Дали ще спечелиш, или ще загубиш, това бе най-краткият път към обезсмъртяването. Езра нямаше нищо общо с подбора. Голямото разплащане винаги се поставяше от телевизионното „Ловно шоу“ и представляваше Лов, избран от Гордън Филакис, обичания Церемониалмайстор.
— Чичо Езра, колко се радвам да те видя! — поздрави Лувейн.
— А, Лувейн, и аз се радвам. Хванах снощи видеоклипа от последното ти Убийство по късните Ловни новини. Много бе забавно, да ти кажа.
— На мен не ми се стори така — отвърна Лувейн.
— Предполагам. Но трябва да признаеш, че наистина беше смешно как Жертвата ти пада върху кофи с боклук и си чупи врата, докато ти правиш на сол всички прозорци в околността.
— Слушай, не можем ли да говорим за нещо друго?
— Разбира се, момчето ми. За какво искаш да разговаряме?
— Ще се запиша за участие в нов Лов — каза Лувейн.
— Превъзходна идея. Но не мислиш ли, че може би трябва първо да изкараш поправителен курс по стрелба?
— Нямам никакви проблеми с точността — обиди се Лувейн. — Просто нямам късмет.
— На всички ни се случва от време на време — съгласи се Езра. — Ще ти мине.
— Смятам да направя така, че да ми мине.
— Чудесно настроение.
— Ще ми трябва помощта ти все пак.
Езра го погледна строго.
— Ако става въпрос да организирам смъртта на някого, миналия път ти казах, че никога вече няма да го направя.
— Не ми трябва такава услуга — успокои го Лувейн. — Напълно съм в състояние да си убивам хората, много благодаря.
— Тогава какъв е проблемът?
— Сигурно ще се съгласиш — подхвана Лувейн, — че за добрата битка е необходим добър противник. Така са казвали едно време в дните на испанската корида.
— Разумно съображение, сигурен съм — потвърди Езра. — Но какво общо имам аз с това? Ако очакваш да ти уредя бой с бикове…
— Не, всичко объркваш — каза Лувейн. — Искам от теб нещо съвсем просто. Има един човек в града на име Харолд Ердман. Току-що се е записал за първия си Лов. Искам да уредиш да го сложат в една двойка с мен.
— Това е против правилата — напомни му чичо Езра.
— Може би е, но не е против духа на правилата.
— Как ги разграничаваш?
— Духът на правилата е да има добри битки. Ако можеш да ми осигуриш оня, аз гарантирам, че битката ще бъде от висша класа.
— Какво му има на момчето? — поинтересува се Езра. — Да не би да му е счупен кракът или нещо подобно?
— Не, не, абсолютно здрав е. Но е новак. Това му е първият Лов. Малко бавен е и непохватен, пък и леко глуповат, струва ми се.
— Едно мога да ти призная — каза Езра. — Наистина умееш да си ги подбираш. Той ми се вижда идеална Жертва.