— Този път — поясни Лувейн — ще ме преследва той. Само че няма да знае, че аз съм го знаел предварително.
— Това не е малко предимство — отбеляза Езра.
— Разбира се, че е предимство — каза Лувейн, — но го правя в името на шоубизнеса и за да спася семейната чест от присмеха на хората, когато гледат разни видеоклипове.
— Не обичам да заобикалям правилата — поколеба се Езра, — само че наистина не можем да оставим хората да ни се смеят, ако и последният ти Лов да си беше достоен за смях.
— Ще направиш ли това за мен, чичо?
Чичо му намигна:
— Ще видим. А сега дим да те няма. Зает съм.
27
Няколко дни по-късно Харолд излезе да се поразходи по открития пазар край пристанището, на мястото на старото кметство. Той представляваше живописна гледка, изпълнен със сергии, отрупани с дрехи, хранителни продукти и цветя под ламаринения покрив, боядисан на розови и бели ивици. Тук бяха изложени стоки от всяко кътче на земята, та дори и няколко специални вида, внос от Марс.
Харолд се чувстваше отлично. С парите, които му останаха от наградата, си бе купил нови дрехи, още патрони за „Смит & Уесън“ и бе наел малък мебелиран апартамент в стария квартал, недалеч от жилището на Нора.
Той стигна до сергиите с цветя и видя момичето, с което се бе запознал на Празничния бал. Джасинт, тъй й беше името. Имаше ослепителен вид в семплата си бяла рокля, като някакво екзотично създание, каквото досега не бе срещал, с елегантно подстригана черна коса и предизвикателно карминени устни.
Джасинт го попита дали му е добре в Ловния свят. Харолд кимна.
— Това е най-доброто нещо, което някога ми се е случвало.
— Ти трябва да си от ония, с бедния произход — каза Джасинт. — Не бих понесла да живея по този начин. Слава богу, семейството ми е богато.
Бащата на Джасинт притежаваше верига от месарници из цялата страна. За истинското месо имаше непрекъснато търсене и ограничено предлагане в Америка и се даваха астрономически цени. На Джасинт никога не й се бе налагало да тормози хубавата си главичка с това, дали може да си позволи да пътува все първа класа през времето, което не прекарва в колежа. Този факт я радваше, тъй като бе сигурна, че ако трябва да се притеснява за пари, ще бъде кисела и ще погрознее.
Харолд и Джасинт обядваха в едно от очарователните малки кафенета на тротоара близо до пазара, а после Харолд предложи да й покаже новия си апартамент. Едностайното икономично апартаментче имаше обичайните стоманени капаци на прозорците и вградена алармена система. Когато пристигнаха, Харолд намери писмо в кутията си. То носеше печата на Ловния свят — кръстосани револвери на фона на мечове.
— Това е твоето известие за лов — каза Джасинт. — О, колко вълнуващо!
Първият Лов на Харолд официално бе започнал. Той отвори плика. Първата му Жертва бе мъж на име Лувейн Доубри.
Джасинт прочете името и големите й очи се отвориха още по-широко.
— Лувейн! Ще се биеш с Лувейн!
— Ама че съвпадение! — учуди се Харолд. — Той е един от малкото хора, които познавам тук. А сега ще трябва да го убия. Но пък ние, така или иначе, не си допаднахме особено.
Джасинт се умисли и скоро след това си тръгна. Притесняваше я фактът, че от всичките възможни комбинации на Ловците в Есмералда Ловният компютър е избрал точно Лувейн за първата Жертва на Харолд. Беше чувала, че във всеки даден момент има 25 000, дали пък не бяха даже 25 000 000 възможни комбинации на Ловци и Жертви. Когато другата година учат аритметика, ще трябва да изчисли степента на вероятност на една подобна среща.
28
На вратата се позвъни. Тереза отиде да отвори.
— Търси те един човек — повика тя Олбъни.
— Кой е?
— Казва, че името му е Харолд.
Олбъни се бе излегнал на шезлонга и си прекарваше следобеда във фантазиране и четене на „Хумористична енциклопедия на света“. Обичаше да съчетава полезното с приятното. Сега той скочи на крака, пристегна бледокафявия копринен халат на водни фигури към тялото си, изправи рамене, приготви си усмивката и отиде на вратата.
— Харолд! Колко се радвам, че те виждам. Веднага влизай!
Той кимна към Тереза, което означаваше „отивай да донесеш виното и кифличките с мак“, и заведе Харолд на остъклената веранда.
— Добре ли прекарваш тук?
— Не мога да се оплача засега — отговори Харолд с приятния си бавен глас.
— Да се надяваме, че ще продължи така — каза Олбъни и суеверно кръстоса пръсти. — Хайде, сядай на удобния стол. Наистина голям късмет имаш, че си тук по това време на годината. През сезона на Сатурналията винаги е много весело. Никой не би могъл да намери по-добро място, за да умре, от Ловния свят по време на Сатурналията. Не че намеквам, че ти смяташ да умираш, просто имам предвид, ако наистина се случи да умреш. Получи ли вече известието за Лова?