Те си тръгнаха. Олбъни имаше умислен вид, докато събираха екипировката си и напускаха салона.
— Какво следва? — попита Харолд.
— Следва да издиря къде е Лувейн. А после ти се справяш с него.
— Толкова ли е просто?
— Господи, надявам се да е така.
30
— Е, как се представи оня, новият ти клиент? — попита Тереза, когато Олбъни се върна от тренировъчния център. Винаги гледаше да попита съпруга си за работата му, когато вечер се върне у дома, за да му даде възможност да се поперчи и да не се чувства такъв некадърник заради кашата, която беше забъркал в живота и на двамата. Майка й я беше научила на това като част от Древната мъдрост.
— Той се концентрира добре — отвърна Олбъни — и е много решителен.
— Как стреля обаче?
Олбъни като че ли леко се притесни.
— Има добро око и не трепва, когато натиска спусъка. Но няма кой знае какъв опит. За шест месеца би могъл да стане най-добрият стрелец в този град.
— Има ли бърза реакция?
— Не, все още не. Но ако му се даде малко време…
— Майк — прекъсна го Тереза, която започваше малко да се безпокои, — той не разполага с никакво време. Той вече участва в двубой.
Олбъни кимна, отиде до хладилника и си извади една бира. Когато се върна в дневната, си тананикаше. Сега вече Тереза беше уверена, че нещо не е наред, нещо, което той не й казва.
Тя остави скиорската шапка, която плетеше, и каза:
— Пак си си намерил клиент, който е бита карта. Така е, нали, Майкъланджело?
— Въобще не е така, Тереза, на момчето му е в природата.
— Какво означава това?
— Всеки е роден за нещо — обясни Олбъни. — Има родени художници и родени автомонтьори. Родени дърводелци и родени плувци. Някои са родени Търсачи, като мен. Това имам предвид, като казвам, че го има в природата си.
— Ловец по природа?
— Нещо по-добро. Тереза, почти съм сигурен, че Харолд е роден убиец.
Тереза изглеждаше озадачена.
— Че не са ли всички Ловци убийци?
— Всички Ловци убиват, вярно е. Но това не ги прави убийци. Не и истински убийци. Много от тях са като деца, които си играят на някаква игра, нищо, че куршумите са истински. Бум-бум, убит си… Харолд обаче… Е, за Харолд това не е никаква игра. Харолд е сериозно настроен млад убиец и ще стигне далече. И не съм единственият, който мисли така. Чанг го наблюдаваше, докато той тренираше. Той забеляза потенциала му, невидим за всички останали, освен за него и за мен.
— Е, радвам се да чуя, че има някакъв шанс, като имам предвид, че си му Търсач.
— Всички с изключение на мен и Чанг мислят, че Харолд е само един клоун.
— Предполагам — каза Тереза.
— Букмейкърите предлагат двадесет към едно срещу него. Някога да си чувала за по-невероятен залог?
Тереза застана нащрек. Приближаваше се нещо лошо, усещаше го.
— Залогът бе толкова добър — продължи Олбъни, — а и какво пък, нали Чанг има същото усещане, та аз заложих на Харолд.
Тереза се изправи и шапката падна на пода.
— Ти си заложил? Но, Майк, ние нямаме никакви пари. Не ми казвай, че букмейкърите са започнали да дават кредит.
Изражението на Майк беше образец на смут.
— Разбира се, че не са. Виж какво направих, ипотекирах къщата.
— Майк, не може да бъде! Тя е всичко, което имаме.
— Слушай, какъв Търсач щях да бъда, ако не заложех на моя човек? Пък и, така или иначе, трябваше да изпълня Хазартното си задължение, иначе рискувах да наруша Наредбата за финансово неблагоразумие.
— Майк, не трябваше да залагаш къщата. Ако Харолд загуби, това би означавало робство и за двама ни. Знаеш, че правителството не разрешава да се спи на улицата.
— Но Харолд ще спечели. Сигурен съм. Никога не съм бил по-сигурен. Ето защо хвърлих и последния си чип на масата. Ако мога така да се изразя.
— Майк, по-добре ще е да ми кажеш какво си направил.
От гърдите на Майк се откъсна гигантска въздишка.
— Истината, Тереза, е, че заложих още десет хиляди при Дебелия Фреди, букмейкъра, срещу ипотека за движим имот, а това си ти. Той никога няма да си я получи, разбира се. Харолд…
Тереза се изправи.
— Добре ли чух? Ти наистина ли ме ипотекира при Дебелия Фреди, за да можеш да заложиш на тая тромава слабоумна тиква, дето ти е клиент?
— Да, това направих — каза Олбъни. — Ако Харолд не спечели, мен сигурно ще ме изпратят в робство и ще ме сложат да работя във фабриката за свински отпадъци. Но ти ще бъдеш новата придобивка на Дебелия Фреди, което, като се имат предвид възможностите за избор, не е толкова зле. Никога не казвай, че не се грижа за теб.