— О, Олбъни — изплака Тереза.
— Не се тревожи, той ще спечели.
Тереза се овладя. Решението как да постъпи й дойде за части от секундата. Щеше да спести на Олбъни унижението да работи във фабриката за свински отпадъци, като го убие, ако Харолд загуби. Колкото до нея, Дебелия Фреди не изглеждаше чак толкова зле, ако се абстрахираш от изражението на лицето му. А и имаше репутация на човек, който добре се грижи за своите.
— Е, хубаво — примири се тя. — Ти си знаеш най-добре. Надявам се, да се получи.
— Работата е направо в кърпа вързана — успокои я Олбъни. И за кой ли път се поздрави, че е бил достатъчно умен да си избере жена, която го разбира. Всяка друга би му вдигнала скандал, че я е заложил заради един неизвестен и непроверен Ловец. Но не и Тереза.
Тереза отиде в кухнята да донесе вечерята — говеждини в сос от псевдомати, любимото ястие на Олбъни. Колко странно, помисли си тя, та аз скоро може да готвя на Дебелия Фреди. Според една от приятелките й Дебелия Фреди мразел говеждините в какъвто и да било вид. Известен бе с предпочитанието си към имитотелешко на фурна и суперсимулсвинско печено. Ако Харолд загубеше, можеше никога отново да не й се случи да готви говеждини. Животът е странно нещо.
31
Нора седеше на прозореца в апартамента си с подвити крака и гледаше навън. Тя изглеждаше много красива на фона на светлината, която очертаваше правилните й черти и хвърляше отблясъци по твърдата й руса коса.
— Харолд — обади се тя след известно време, — как се казваше онази комуна?
— Каква комуна?
— Оная, за която ми разказа. В която отивало Хлапето от Катскил.
— А, Ла Хиспанинад, мисля, че така я наричаше. Към езерото Окичоби, там казваше, че била.
— Хубаво място ли ти се стори?
— Съвсем прилично, така както я описваше. Защо?
— Мислиш ли, че някога би могъл да живееш в нещо такова?
Харолд се засмя.
— Комуна е просто засукана дума за ферма. А такива съм виждал предостатъчно.
— Но тази ще бъде различна. Тя ще е място, където хората работят заедно и си поделят всичко.
— И пеят песни на испански? По дяволите, Нора, откъдето и да я погледнеш, все си е селскостопанска работа.
— А ти си приключил със земеделието, така ли?
— Засега тук ми е съвсем добре. С градския живот лесно се свиква. Ти да не се каниш да ходиш в някоя испанска комуна във Флорида, а, Нора?
Тя поклати глава и слезе от прозореца.
— Престо се поразмечтах. Харесва ми в Есмералда. Особено сега, когато и ти дойде.
— Много мило от твоя страна — каза Харолд.
32
Джасинт обядва с чичо Езра в трапезарията за привилегировани лица на Ловния клуб. Те ядоха истинска храна, а не синтетичните боклуци, които фабриките за хранителни продукти по света непрекъснато бълваха. Джасинт всъщност не харесваше истинската храна — в училище тя се хранеше само с нулобургери, в които нямаше нито една калория или карбохидрати. Но знаеше, че истинската храна е скъпа, затова твърдо бе решила да се научи да я харесва. В училище ги учеха, че вкусът към скъпите неща може да се култивира, стига човек да има желание да работи неуморно по този въпрос.
Намираха се на терасата върху покрива на най-високата сграда в Есмералда — само на двадесет и два етажа, но с великолепен панорамен изглед към целия остров.
На стената зад тях един гигантски монитор предаваше „Ловното шоу“. На екрана се сменяха картини от окървавени улични ъгли, изпълнени с любопитни тълпи, зяпнали към покрити с чаршафи тела в локвички кръв, които понякога излизаха яркозелени поради атмосферните смущения, влияещи на автоматичния цветен монитор. Един глас зад кадър коментираше: „Здравейте, тук е Гордън Филакис, който ще направи за вас кратък преглед на днешните Ловни събития. Рано този следобед Лутер Фабиус от Берлинсберг, Западна Германия, постигна чисто Убийство на Биф Едмъндсън от Калгари, Канада. Ако ни слушат някои от приятелите или близките на Биф, искам да знаете, че смъртта му беше бърза и че той умря, вършейки това, което сам би пожелал да прави. Ал Мактагарт, трикратният победител в Лова от Бойси, Айдахо, проследи и уби Херман Ибанец, стрелящия и с двете ръце петкратен Ловец от Буенос Айрес. Току-що пристигна последната новина: Ал Смит от Лансинг, Мичиган, току-що е пратил на оня свят Едвард Григ от Оаху, Хавай, но е бил глобен с десет точки, когато автоматът му излязъл извън контрол и наранил няколко души в тълпата. Така никога няма да станеш Ловец на годината, Ед…
А сега да минем на малко по-лека вълна, Максуел Сантини, сервитьор в «Сърфа и жезъла» в центъра на Есмералда, бил убит този следобед, когато отишъл в стаята на господин В. С. Микълстън в Лондон с поднос с яйца, шунка и ръжен хляб. Той бил пронизан в гръдния кош от хвърлен нож, докато отварял вратата. Микълстън твърди, че Сантини не е почукал, просто е влязъл «без предупреждение» и е попаднал по «погрешка на малко упражнение по точност с добрия стар стилет». Профсъюзът на Сантини предяви обвинение в лична злонамереност — сандвичът бил закъснял с един час — и отнесе въпроса в съда. Решението, произнесено този следобед, оправда Ловеца, постановявайки: «Какво значение има един сервитьор повече или по-малко?»“