— Колко добре ме познаваш! — учуди се Фут.
— На теб наистина ти е нужно предателството, нали? — каза Лувейн. — Трябва ти, за да живееш. Иначе нямаше да се чувстваш добре.
— Много си проницателен, щом си го разбрал — призна Фут. — Психиатърът ми казва, че ми трябва строга диета предателство, за да поддържам емоционалния си стабилитет. Той също твърди, че хладнокръвното убийство би ми се отразило добре, но аз го отхвърлих, защото човек може и да го убият, докато опитва нещо подобно. Без да се обиждаш, всекиму своето.
— Няма за какво — каза Лувейн. — Предлагам да ти платя пет хиляди долара, за да извършиш нещо, което ще ти достави немалко удоволствие.
— Направи ги десет — предложи Фут — и ще ми достави още по-голямо удоволствие.
— Ще се спрем на седем и половина — определи Лувейн, — защото сме стари приятели въпреки всичката тази омраза. Е?
— Прието — съгласи се Фут. — Кой трябва да предам? Или се казва кого?
— Един от твоите приятели, Майкъланджело Олбъни.
— Олбъни! — изненада се Фут. — Но той и аз сме много близки. Би било страшно лошо да го предам.
— Е, и какво от това? — попита Лувейн. — Именно това е предателството, нали?
— Предполагам, че е така — отвърна Фут. — Умееш да поставяш нещата ясно, Лувейн.
Лувейн скромно сви рамене и изложи замисъла си.
Фут кимна, но в последната минута отново го обзеха угризения.
— Тази работа може да се обърне много зле за Олбъни. Ако сега отново се провали, може да банкрутира. Нали знаеш какво означава това?
— Другата възможност, ако ми позволиш да я посоча, е клиентът му Харолд да ме убие и по този начин Олбъни да получи наградата и рекламата, от която така отчаяно се нуждае. Наистина ли толкова би се загрижил, ако Олбъни банкрутира?
Фут се замисли.
— Всъщност, когато Олбъни го изпратят роб, ще ми се отдаде случай да взема Тереза. Виждал ли си я, Лувейн? Той винаги я оставя вкъщи, хитрецът му с хитрец. Тя е най-готиното маце…
Лувейн го прекъсна с нетърпеливо махване на маникюрираната си ръка.
— Не съм те повикал тук, за да си говорим за ухажване. Говорим за пари и предателство.
— Е, тогава аз съм твоят човек. Какво трябва да направя?
Лувейн отиде до стената, където в стъклени и сребърни рамки бяха изложени наградите и отличията му. Той свали една от тях, извади листа изпод нея и го даде на Фут, а след това закачи обратно празната рамка.
— Знаеш какво е това, нали?
— Карта за предателство. Всъщност никога досега не съм я държал в ръцете си, но знам какво представлява.
— Слушай внимателно. Ето какво искам да направиш.
37
Рано на другата сутрин Олбъни научи по свои канали, че Лувейн се е качил в големия си брониран мерцедес, взел е няколко приятели и е отишъл на вилата си извън града, за да даде предсатурналийско увеселение. Олбъни се обади на Търсаческата информационна служба и поръча да му изпратят по човек комплект планове на вилата и карта на близката околност. Както се и опасяваше, вилата на Лувейн бе добре и изцяло охранявана.
Той размишляваше върху фактите, когато телефонът иззвъня и един от информаторите му предаде интересни новини. Изглежда, че някой от неговите, на Олбъни, приятели се е сдобил с Карта за предателство и няма нищо против да я продаде.
Карта за предателство! Това беше повратът, който Олбъни чакаше.
Той се опита да му се обади, но телефонът на Фут бе изключен. После позвъни на някои от колегите си. Според един от тях Фут бил забелязан да се мотае из зоологическата градина, мрачна фигура, облечена в дългия черен шлифер, който носеше в моменти на пълно униние. Информаторът на Олбъни каза, че Фут оставял впечатлението на човек в такава депресия, че сигурно би се оставил да го изядат лъвовете, ако не се страхуваше от огорчението, което би изпитал, ако животните откажат да го направят. Друг информатор видял Фут, облегнат на един кнехт в Южните докове, забил поглед в боклуците във водата, към които без съмнение размишлявал дали да не се присъедини.
— Май че не е в много добра форма — съобщи Олбъни на Харолд по време на обяда. — Като че ли го тегли към самоубийство, а за нас това е добре дошло. Трябва да можем да вземем тази карта на добра цена.
— Не разбирам — каза Харолд. — Каква е тая Карта за предателство?
— Правителството ги издава от време на време съвсем безразборно. С Картата за предателство можеш да накараш всеки да измени на най-основното в живота му. Тя е ключът, който ще ни вкара във вилата на Лувейн, без той да научи.
— А след това? — поинтересува се Харолд.
— След това ти го гръмваш, разбира се. — Той си погледна часовника. — Нима стана три часът? Ще трябва да побързаме. Според информацията ми Лувейн ще се връща в града утре сутринта, да се приготви за Сатурналията. Трябва нощес да отидеш във вилата му, за да го изненадаме. Ако пропуснем този случай, нещата може да се влошат.