След дълго търсене на души бе решено да бъдат внесени южноевропейски селяни, които носят барети. Влязоха в контакт с испански и италиански работни бюра, разпратени бяха съобщения из Андалусия и Мецоджорно, кандидатите бяха проучени и най-добрите от тях бяха изпратени в известното „Училище за селяни“ в Цюг, Швейцария, за окончателно лустросване.
Селяните в Есмералда почти не се занимаваха с истинска работа. Основната им функция беше декоративна. Досадните задачи, като оране, плевене, сеене, жънене и извозване на тор, бяха поети от правителствените роби. Единствената работа на есмералдските селяни бе да изпълняват народни танци в неделя и да прекарват голяма част от времето си в наливане със „Слог“, смесицата от вино и бира, която производителите в Есмералда напразно се опитваха да популяризират.
Те прекарваха много време и в хвалби кой колко е богат и мъжествен, докато жените им вкъщи печаха цели прасенца, пълнени с кочани царевица.
Националните им костюми бяха създадени от Джики в Холивуд и включваха широки поли, торбести панталони и тесни обшити елечета.
Децата на селяните бяха проблем. Разбира се, с децата е така, но скоро след пубертета ги изпращаха в търговски училища в Кашмир и всички бяха доволни.
Един наблюдателен човек щеше да забележи две увити в плащове фигури да слизат от влака в Санта Мария дел Кампо, селце в полята на Есмералда, на около осемдесет километра от града. Те отидоха направо в „Синият Бофър“, най-голямата кръчма в селото, и тихо размениха няколко думи със съдържателя. Единият от пришълците, висок, красив мъж с голяма фалшива брада, показа на бармана нещо, което здраво стискаше в ръка. Барманът го зяпна. После на лицето му се изписа лукаво изражение.
— Е, че к’во от туй? — попита той. Беше изкарал една година в „Училището за селяни бармани“ в Северна Англия и това личеше от говора му.
— Искаме да се срещнем с Антонио Фериа — каза мъжът с брадата.
— Амчи той е зает, прислужва на едно събиране на хълма, шъ знаете.
— Знам наистина — една шумоляща банкнота изникна между пръстите му. — Доведи ми го, бъди така добър, а?
Барманът взе банкнотата, преви гръб в знак на благодарност и отиде при телефона.
42
Когато младият Джанго Фериа се прибра от училище тази вечер, той намери двама пришълци в гостната на майка си. Един от мъжете беше висок, красив и имаше фалшива брада. Другият беше още по-едър, тъмнокос, облечен бе изцяло в черно и имаше на краката си къси меки ботушки. Очите му — светли северняшки сини очи излъчваха някакъв хлад и безпощадност и това веднага направи впечатление на Джанго, който попита:
— Кой е този?
— Млъквай — отсече бащата на Джанго, Антонио Фериа. Джанго забеляза, че баща му си е сложил чистата риза с пискюлите, която обикновено пазеше за погребения и празници. Непознатите трябва да са важни клечки, помисли си Джанго, но не си позволи да проникне в естеството на тази важност поради навика да не мисли това, което другите не искат да мисли — урок, който бе усвоил добре в местното основно „Училище за селяни“.
В този момент по-голямата му сестра Миранда мина през глинената врата. Тя спря за секунда с ръце на кръста, нацупена сочна долна устна, косата й — храсталак от неовладени възможности. Беше висока за селянка и ниска за аристократка. Малките й вирнати гърди напираха под тънката материя на селската й блузка. Можеше да се предположи, че краката й, изцяло закрити от дългата тежка пола, са добре оформени.
— Татко, какво си направил? Кои са тези хора?
Макар че тонът й бе обезпокоен, нещо в изражението й подсказваше, че може би няма да има нищо против да бъде поставена под властта на един от тези мъже, а сигурно и на двамата, но все пак не по едно и също време.
Антонио Фериа седна пред една обикновена дървена маса, потърка брадичката си и си наля чаша узо. В очите му се четеше гняв, който се бореше с умора.
— Съвсем просто е — каза той троснато. — Този човек — и той посочи Харолд с някакъв полузамах на сакатата си дясна ръка — ще дойде с теб на празненството на сеньор Лувейн довечера. Той ще поднесе пилето „Териаки“ вместо Джовио, новия селянин тук, когото сеньор Лувейн още не е виждал. Ти ще го придружиш с един поднос от обичайните кексчета с мас.