Харолд заобиколи отпуснатото животно и прекоси дневната. С помощта на инфрачервените очила той успя да избегне всевъзможните неустойчиви масички, отрупани с дреболии, които евентуално можеха да вдигнат шум. Той мина на пръсти край кънките на Лувейн, захвърлени небрежно на пода. Тънки като игла лъчи светлина от лампите по тавана проблясваха и се отразяваха със синя светлина по пистолета в ръката му. Въздухът беше топъл и в него слабо се носеха миризмите на печено говеждо, йоркширски пудинг и хавански пури, уханията на приятно гости. Пред него бе вратата на спалнята на Лувейн.
Харолд извади специалния магнетичен пропуск, набавен от Олбъни, и много внимателно го пъхна в процепа на дръжката на вратата. Чу се едва доловим звук, нещо между леко прещракване и тупване. Харолд си прошепна древната молитва на Ловците под нос: „Тук свършва нищото“, и се вмъкна в стаята.
През очилата си различи леглото в единия край на стаята. И тъмното очертание в него. Той насочи пистолета. Пръстът му се намести на спусъка. И в този момент светлините се запалиха.
46
Сега вече Харолд видя, че тъмното очертание в леглото на Лувейн представляваше старият му спален чувал, натъпкан с тениски. Самият Лувейн седеше в удобно кресло на няколко крачки зад гърба на Харолд.
— Без внезапни движения, приятелче — обади се Лувейн. — Под прицела си на полуавтоматичния ми двадесеткалибров „Ремингтън“, точно копие на модел 1100. Зареден е със заряд 1 унция от №8 и 11,5 зърна барут, а използвам и двете цеви.
— Защо ми казваш всичко това? — попита Харолд.
— Защото искам да осъзнаеш, че и при най-малкото необмислено движение ще те размажа по стените.
— Стените са си твои — каза Харолд.
— Ще повикам да ми ги пребоядисат. — Но се виждаше, че идеята не му се нрави.
— Предполагам, че искаш да пусна оръжието — попита Харолд.
— Не, нищо подобно. Как иначе бих могъл да те убия, ако нямаш оръжие в ръката си? Всъщност, ако се опиташ да пуснеш този револвер, ще си получиш порцията.
— А какво ще направиш, ако не пусна оръжието?
— Пак ще те застрелям — отвърна Лувейн. — Искам да кажа, това е целта на занятието, нали? Но първо ще позлорадствам.
Харолд размисли върху думите му методично както винаги.
— Добре — каза той накрая, — предполагам, че имаш право.
— Но аз не мога да злорадствам както трябва, ако не виждам лицето ти. Обърни се бавно и дръж оръжието си насочено към пода.
Харолд се завъртя по описания начин. Лувейн беше облечен в бял копринен халат с избродирани преплетени китайски дракони. Имаше вид на човек, който се чувства удобно и доволен от себе си, седнал в спалнята си с пушка, насочена към корема на някой неканен гост.
— Аз планирах всичко това — каза Лувейн. — Сузър ми помогна, но само в подробностите. Замисълът бе изцяло мой — да накарам Фут да продаде моята собствена Карта за предателство на оня глупак Олбъни, да те подмамя тук и да наглася алармената система на фалшива тревога, така че да можеш да стигнеш до спалнята ми. Истината е, че нямаше никакъв шанс срещу мен. Защото съм умен. Признай, че е така, Харолд, ти най-добре би трябвало да го знаеш. Не съм ли умен?
— Да, умен си — каза Харолд. Никога не отказваше да похвали някого, ако похвалата бе заслужена. — Поздравления, Лувейн.
— Благодаря — отвърна Лувейн.
Настъпи кратко неудобно мълчание. После Лувейн каза:
— Трудно е, да знаеш.
— Кое?
— Да те убия по този начин. Докато просто така си стоиш тук. Не можеш ли някак си да ме провокираш?
— Не искаш ли малко прекалено много? — каза Харолд.
— Да, предполагам, че е така. Виж, имаш ли нещо против да изключиш проклетия хамелеонов костюм? Обърква цветовите стойности, очите ме заболяха от него.
Харолд изключи хамелеоновия костюм и смъкна ципа отпред. Тая щуротия беше направо задушаващо тясна, а оптичното влакно хич не го бива да попива потта.
— Е, добре — подхвана Лувейн, — струва ми се, че е време. Лоша работа. Някак си се привързах към теб, Харолд, по един особен начин.
Той вдигна оръжието. Харолд впери поглед в него.
— Моля те, не ме гледай така — каза Лувейн.
Харолд затвори очи.
— Не, и така не става.
Харолд отново отвори очи.
— Истината е, че никого не съм убивал така. При всичките ми други убийства винаги е имало много търчане напред-назад. Нали знаеш какво искам да кажа.
— Мога да си представя — помогна му Харолд.
— Тая наистина няма да я бъде — каза Лувейн. — Виж, защо не отвориш прозореца и не хукнеш да спасяваш живота си?