— О, тези момчета няма да се откажат, Гордън. Не и след като са били обучавани в „Училището за Клоуни самоубийци“ на Есмералда.
— Томи, защо не разкажеш нещо на хората за нашето известно училище, докато клоуните са спрели за няколко секунди да презаредят?
— Добре, Гордън, както знаеш, понятията за етика силно се промениха след узаконяването на самоубийството в повечето цивилизовани страни в света. Много държави престанаха да наказват евентуалните самоубийци, които не са успели или чиито нерви не са издържали. Но ние в Ловния свят смятаме, че си струва да има закон само ако той се изпълнява. Щом веднъж е приет в „Училището за Клоуни“, човек подписва клетва, че ще се самоубие в момента и по начина, който му посочат директорът, продуцентът или техните помощници. Виждаш ли, в театрално отношение едно несъстояло се самоубийство се превръща в провал.
— Може би ще разкажеш на хората как налагате изпълнението на договорите? Искам да кажа, представи си, че Клоун самоубиец откаже да се самоубие или да се остави да го убият така, както е наредил продуцентът. Как постъпвате? Екзекутирате ли го?
— Разбира се, че не. Той точно това би искал: някой друг да поеме отговорността за собствената му смърт. Не, Гордън, ако някой Клоун самоубиец откаже да изпълни задължението си, наказанието е съвсем просто. Той трябва да си боядиса носа червен и да носи на гърба си надпис „Страхливец“. И да продължи да живее колкото може по-дълго. Не се случва често, уверявам те.
— И аз така мисля, Томи — каза Гордън Филакис. — Виждам, че оцелелите клоуни са приключили с презареждането и са готови отново да започнат. Те излизат иззад барикадите с насочени оръжия, но не стрелят. Оформят кръг. Един клоун, облечен като цирково конферансие, е застанал в средата на кръга. На главата си има висока черна копринена шапка. Той я сваля. От нея излита един гълъб. Това е сигналът.
— Всички стрелят без прекъсване! Тела се строполяват и хвърчат във въздуха! Еха, само вижте кръвта! Страхотен финал! Чуйте аплодисментите!
— Но гледайте! Конферансието кой знае как е оцеляло, макар че беше в центъра на всичко това. Той е лошо ранен и се опитва да се изправи на крака. Все още държи копринената си шапка. Успява да се изправи. Той поздравява публиката и си слага шапката…
— И главата му се пръска на парчета! Бомба в шапката! Отначало гълъбът, а сега бомба! Какъв финал! О, да, Томи, това наистина беше великолепен финал. Как измисли този номер?
— Не беше толкова трудно да се измисли, Гордън. Репетициите бяха проблем.
50
Долу, в сектора за артисти под арената, в самостоятелна съблекалня със звезда на вратата, Олбъни разтриваше гърба на Харолд и му даваше някои последни съвети.
— Не знам под каква форма ще се проведе този дуел. Всяка година измислят нещо ново. Старейшините от Ловната академия вземат решението в последната минута. Така че помни какво ти каза Чанг. Очаквай неочакваното. Добре ли се чувстваш?
— Знаеш ли — каза Харолд, — наистина е забавно. Ловуването имам предвид. Жалко, че някой трябва да бъде убит. Предполагам, че иначе не би се получило както трябва, но все пак е жалко.
— Продължавай с мисли в този дух и ще си съкратиш следобеда — предупреди го Олбъни.
— Нямам намерение да го оставя да ме убие — каза Харолд.
В друга самостоятелна съблекалня в друга част на сектора за артисти също със звезда на вратата седеше Лувейн заедно с Търсача си Сузър. В съблекалнята имаше още един мъж — Джордж Сакс, специалния треньор, когото Лувейн бе наел за събитието.
Сакс беше дебел и глупав, имаше просташки обноски и тялото му миришеше неприятно. Но над всичките тези дефекти превес вземаше едно достойнство. Зетят на Сакс Хостилиус Вайра беше Главен оръжейник на Ловните игри. Това означаваше, че Вайра щеше да бъде един от първите, които ще научат какви оръжия и специална екипировка ще са нужни за тазгодишното Голямо разплащане. А тъй като Вайра обичаше семейството си и му беше жал за сестра му Петрила, Сакс можеше да измъкне информация от зет си какъв вид битка е била избрана.
— Но къде е информацията? — попита Лувейн и „н“-то неприятно завибрира в носа му.
— Не знам защо се бави — отвърна Сакс. — Вайра никога не се е бавил толкова. Трябваше да ми се обади още преди половин час.
— По-добре да го стори скоро — каза Лувейн. — Иначе всичките тези боклуци ще се окажат безполезни. — Той посочи двете платнени торби, които довлякоха заедно със Сузър в арената покрай подкупени пазачи. — Скоро ще трябва да тръгвам. Тия дребни хитринки ще бъдат излишни, ако не знам с какво ще трябва да се преборя.