— Хей, малкият — попита Хлапето от Катскил, — тая кола твоя ли е?
— Не, сър — отвърна момчето. — На господин Билингс, дето притежава зърнохранилището в града е.
— Добър човек ли е? — осведоми се Хлапето.
Момчето сви рамене.
— Мисля, че не е лош.
— Е, ще трябва да продължи да бъде нелош без автомобила си. Излизай оттам, малкият, и стой настрана.
Момчето излезе, подаде ключовете на Лопец и загледа как петимата мъже се качват. После каза:
— Хей, какво ще кажете да ме вземете с вас?
— Ти май не си с всичкия си — отвърна Лопец. — Bandidos не живеят дълго.
— Че кой живее дълго. Иска ми се да дойда с вас.
— Ще трябва да изчакаш следващата тайфа — каза му Лопец. — Тая кола може да вземе само петима освен нещата ни.
Той се обърна към Харолд:
— Цяла армия можех да събера с всичките тия момчета, дето ме молят да ги взема. И бих го направил, ако имаше какво да се завземе. А то не остана нищо вече, което да не прилича на това тук. Ония, които все още имат пари, са ги скрили толкова добре, че няма как да се доберем до тях. Единственото, което ни остава, е бедните да се нападат помежду си.
Те се качиха и потеглиха, а момчето остана да гледа след тях.
— Хип-хип-ура — провикна се Лопец. — Хлапето от Катскил отново е на път. Аз съм испанският Джеси Джеймс, синко. Само да не беше този прострелян крак. Нищо, ще стигнем там, закъдето сме тръгнали, и ще намерим някое докторче да ми го закърпи. Надявам се.
Караше дебеланкото, наречен Чато. Лопец държеше един куп карти. Той ги насочваше в югозападна посока по второстепенните пътища към Пенсилвания.
— Съвсем просто е, синко. Не ни и трябва да се приближаваме до това, което наричат Североизточния коридор. Заобикаляме отдалече Ню Йорк, Ню Джърси, Балтимор, Вашингтон, Ричмънд и всичкия тоя боклук. По този път щатските ченгета и полувоенните патрули непрекъснато спират и проверяват колите. Неприятна работа. А близо до крайбрежието пък има повишена радиоактивност от нещо, което се е случило в Ню Джърси, преди да се родя. Не искам и да се доближавам до тия радиоактивности. Не и с моята деликатна физика.
Трябваха им почти два дни, за да прекосят Пенсилвания по отдалечените пътища и да стигнат до Вирджиния. Нощем свиваха по някой стар дърварски път и спяха край колата. Времето продължаваше да бъде меко и имаха достатъчно запаси от храна. Поне веднъж дневно им се налагаше да спрат, за да заредят, а това винаги криеше опасност. Не че полицията ще ги преследва заради откраднатата кола, обясни Лопец. Ченгетата си имаха достатъчно работа, че да се занимават с някаква мижава автомобилна кражба.
— Тогава какъв е проблемът? — попита Харолд.
— Тъй както вървят нещата напоследък, ченгетата те спират за обичайната проверка, намират у теб оръжие, откриват, че не си местен, и това е краят.
— Как така краят? Затвор?
— На тях не им трябва да затварят хората, та после да ги хранят. Всеки ден край пътя могат да се видят трупове и повечето от тях не са оставени там от bandidos.
— Чувал съм подобни истории, но ми е било трудно да повярвам, че полицаите убиват хора.
— По-добре повярвай, синко, защото е така.
Лопец често говореше за Ла Хиспанидад, мястото, където отиваха.
— Казаха ми за него в Юниън, щата Ню Джърси. Ние сме оттам. Тази комуна е във Флорида, близо до езерото Окичоби. Имало много комуни нататък, но тази е кубинска. Ръководят я като израелски кибуц — има съвет, в който до един имат право на глас, всеки върши някаква тежка работа денем и танцува нощем. Не изглежда зле, а? Така съм чувал. Само за мене е.
Придържаха се към отдалечените пътища и продължиха през средата на Вирджиния и Северна Каролина. После свиха на югоизток към брега. Всичко вървеше добре, докато не стигнаха каналите при Лийсвил, Южна Каролина.
Бяха влезли в едно евтино ресторантче в Лийсвил, за да си вземат нещо за ядене. Градчето беше най-обикновено, с големи стари дървета, някои от тях все още живи. Поръчаха си хамбургери и пържени картофи. Когато се върнаха при автомобила си, пред него беше спряла полицейска кола. Дебел полицай с двудневна четина ги чакаше облегнат на бронята.
— Момчета, имате ли нещо против да ми покажете личните си карти?
От известно време насам бяха въведени национални лични карти.
Показаха ги. Ченгето се позабави над картата на Лопец.