Засноваха слуги с огромни, лъснати на силната светлина подноси, пълни с различни кристални и порцеланови чаши, чинии, със сребърни лъжички по тях. Слугите разнасяха мълчаливо, неуморно между гостите и чак до самия край на приема ракии и коняци, скъпи, прочути вина, пенливо шампанско, а още повече благоуханни, разноцветни, пресладки шербети, различни сладкиши, тежки на вкус и на вид, пропити обилно с чисто овче масло и гъсти сиропи. От време на време подносите тръгваха пълни с кръгли чашки горчиво и сладко кафе и после пак с напитки, шербети, сладкиши. Купища папироси се виждаха навсякъде и не се свършваха, а някои от бейовете и агаларите измъкнаха дългите си чибуци от абанос и орех, от кехлибар и филдиш, от сребро и злато, да има гяурите на що да се чудят, като лапат цигарите си направо в устата. За късо време синкав тютюнев пушък изпълни залата, смесвайки се с непреодолимата миризма на газ от многобройните ламби, които нагорещЯваха все повече въздуха в затвореното помещение.
Гостите скоро се разделиха на по-малки и по-големи групички. Валията се разположи на грамадно меко кресло в единия ъгъл, седна до него и главният мюфтия, прибирайки скромно дългите поли на широката си горна дреха от лъскав черен плат. Гостите се редуваха да поприказват с валията и най-продължително гръцкият и сръбският консул, които проявяваха особена почтителност към високия представител и пълномощник на негово императорско величество султана. И не гъркът, който си оставаше сдържан, строг, дори мрачен човек, а сърбинът се опита, макар и отдалеко, да спомене за убийствата по улиците на града тая вечер.
---
1 Де бакалъм — де да видим.
Валията тутакси го прекъсна с нескривано недоволство:
— Консул ефенди… Вие няма от какво да се оплачете, а другото си е наша работа.
Не се отчая, не се стъписа сръбският консул и никой не би подозрял у него сега, по лицето му, размазано от угодлива усмивка, суровата придирчивост, с която се отнасяше в работата си, към своите подчинени, дори и към всецяло предания сръбски книжар в О. Пера Джамбазович. Той каза на валията:
— Бог ми е свидетел, вали паша ефенди… От нищо не можем да се оплачем. Но ние сме искрени ваши приятели и се измъчваме, когато злосторници се опитват да смущават реда и спокойствието в държавата ви. Те са посегнали и на един от нашите хора, книжарина ни в града, но той успял да се запази.
— Знам. И бъдете спокоен, всеки ще си получи заслуженото.
Присъединиха се и други от гостите, валията се по-нзвърна гърбом към сърбина и поведе разговор с тях. Одобрително клатеше главният мюфтия бялата си чалма едва ли не на всяка дума на валията, при все че не разбираше ни дума от френския му разговор с тия високомерни гяури.
Друга, по-голяма група се бе събрала около представителя на могъща Русия. Там се присъедини и сръбският консул, застана току до руския си колега и като че ли нямаше никакво намерение да се отделя от него, следейки разговорите му с живо, макар и мълчаливо участие. По-весела, но не и шумна група се бе образувала около английския консул, който стоеше неподвижен, изправил високо червеното си, избръснато до кръв лице, преструвайки се, че нищо не чува, нищо не вижда. Неколцината турски офицери и тия от чуждестранната мисия по гръмко прогласените реформи в Турция непрестанно се дебнеха, но не се спираха да поприказват, презирайки се взаимно. Само австрийският и италианският консул шетаха непрекъснато по всички посоки в залата, като да беше тук тяхно място, минаваха от група на група, почетоха дори и мълчаливата, мрачна тайфа на бейовете и агаларите и където беше единият, там бързаше да отиде и другият. Дебнаха се и те и се надпреварваха в лошо прикривано съперничество