— Да. Ние очакваме само добро от вашата велика родина. И справедливост тоже.
Руският консул кимна и се оттегли. Сърбинът побърза пак да се присламчи към него.
Започна нещо като поклонение пред българина, предпазливо или уж някак случайно. Най-напред се приближи италианският консул — твърде жив, макар и вече немного млад човек, приветлив, засмян, той сякаш се радваше, че бе изпреварил другите си колеги. Надалеко се чу френският му говор с подчертан италиански акцент:
— Вие сте толкова самотен, господин консул, защо стоите така, да не би да не сте разположен, здравето е, което обуславя всичко и особено при нашата…
— Не, не… Добре съм — едва успя да каже българинът.
— Да… Турските сладкиши са чудесни, само че малко тежки, нужно е да се консумират по-бавно, на почивки, и това, разбира се, не е случайно, отговаря напълно на темперамента на източния човек. Все пак превъзходно нещо е италианският вермут, питие божествено, възхитително, чудно, омайно, разлива се като огън по жилите, вдъхновява, буди радостни, мечтателни, крилати, смели мисли. Нели така? — Той завъртя твърде подвижните си очи, да огледа залата, и като спря неспокоен и някак заговорнически поглед върху лицето на събеседника си, продължи с понижен тон: — Казвал съм ви и друг път, ние сме ви най-добрите, най-безкористните приятели, винаги сме във ваша защита, винаги и навсякъде, и това не е случайно, съдбата на Италия напомня вашата съдба и още преди векове, по времето на Рим, ние сме живеяли в една могъща общност, заедно с цялото Средиземноморие. Нищо не ни разделя и сега, а по-скоро ни свързва едно здраво приятелство, учител на вашите революционери е нашият велик Гарибалди, едно име, което…
Австрийският консул, който не изпущаше от очи тия двама свои колеги, не можа, изглежда, да чака повече. Приближи се направо — какви поверителни разговори можеха да се водят на такова място? Той издържа спокойно съкрушителния поглед на италианеца и дори му кимна приветливо. Италианецът рязко се обърна и се отдалечи, а той го проследи за миг с ироничен поглед, после лицето му придоби съсредоточен, малко угрижен или може би съчувствен израз. С това лице се загледа австриецът в българина и като да очакваше предварително неговото съчувствие.
— Вие знаете — започна той с една все пак сдържана интимност, — знаете за техните намерения да скочат на Балканите, тесен им е, стиска ги техният ботуш. Те впрочем не са толкова страшни за нас, не са страшни те за никого. Господин колега… — Тук австриецът се опита да докосне с ръка българина, но изеднаж дръпна ръката си и я притисна към копринения ревер на своя безукорен фрак, пое въздух с тънките си, леко потрепващи ноздри и продължи: — Господин колега… Вие, българите, пък и всички по-малки славянски народи имате само един наистина опасен враг: руската мечка. Пазете се да не ви погълне.
— Не го чувам за пръв път, уважаеми колега — възрази нетърпеливо и доста рязко българинът. — Ние не се боим от никого, ние се осланяме на нашата национална правда.
— Правда, правда — усмихна се тънко австриецът. — Господин колега… силата е, която решава всичко. Вие сте малък народ, вам ви е нужно да се опрете на нещо по-солидно.
— Разбирам. Ами какво ще кажете за солунското пристанище?
Австриецът стисна устни, тънките му устни съвсем изчезнаха. И като че ли искаше да промени разговора:
— Австро-Унгарската империя е до голяма степен, до твърде голяма степен славянска държава. Поляци, чехи, словаци, словенци, хървати, сърби… Никъде славяните не са така свободни. Нито дори в Русия, която… Австро-унгарската монархия е монархия либерална в най-добрия смисъл на тая дума.
— Да, да… — отвърна разсеяно българинът, отправил поглед някъде край събеседника си.
Приближи се един от чуждестранните офицери. Австриецът млъкна и се обърна към него, офицерът кимна и на двамата, после заговори с българина и с някаква подчертана откровеност.
— Ние сме тук по силата на мюрнбегските решения1 на двамата императори и трябва да кажа, че дойдохме с най-добра воля, но усилията ни не дават очакваните резултати. Не ни се дава отникъде необходимото съдействие.
---
1 По името на австрийския град Мюрнберг, където през есента на 1903 г. е станала среща между руския и австрийския император и където е била изработена програма за реформи в Македония.
Дори и от ваша страна, господин консул, от страна на тукашното българско население, което е най-заинтересовано. Днешните изстрели тук, във вилаетския град, потвърждават това. Жалко, господин консул, жалко. Вашите революционери пилеят напразно силите си и отегчават още повече положението на християнското население. Смели хора, ще кажа като войник, но безполезно ще остане тяхното себеотрицание. Борбата им се изражда в междуособици, които правят все по-трудна всяка външна помощ. Българинът приподигна рамена: