глас, — началникът подобно на старите арматоли1 помолил да му отсекат главата, за да не падне жив в ръцете на турците, но., . те и това не направили. И Павлос Мелас се е застрелял сам с пистолета си.
Поручикът млъкна. Мълчаха един дълъг миг и тримата мъже с наведени очи.
— Слава на героя — продума консулът с издрезгавял глас.
— Той беше… поду бог! И умря като полубог! — дигна ръка вторият от двамата офицери. Той дори се изправи на нозе от прекомерно вълнение. — Павлос Мелас, безстрашният андартски началник и войник на Гърция, даде живота си за нея, за славата на елинизма, за нашата велика идея!
Другите двама мълчаха, загледани пред себе си. Седна на мястото си и той. Консулът рече:
— По-нататък, поручик…
Поручикът трепна — може би се откъсна от повлекли го мисли или пък искаше да покаже колко дълбоко бе засегнат от трагичната смърт на героя, сетне той наново дигна поглед към своя началник:
— След героичната смърт на Мелас петимата негови другари в квартирата му, подпомогнати от настъпилата гъста тъмнина, преоблечени, излезли един по един от къщата, като изоставили тялото на началника. Докато става всичко това, осмината наши в отсрещната къща продължавали стрелбата с турците и чакали помощ отвън, но напразно. Така минала нощта. Сутринта те всички са се предали на турците.
Консулът отеднаж се изтръгна от своята сдържаност, разпери и двете си ръце:
— Но как така турците! … Не са ли разбрали най-сетне, че това не са български комити, а наши хора?
Поручикът побърза, увлечен от неговата възбуда:
— Нашите са викали, че не са комити, давали сигнали със свирки, някои хвърлили и пушките си през прозорците… да покажат, че… Тъпи турци! Техните офицери после съжалявали, че вместо омразния Митре Влаха са убили нашия благороден Микис Зезас
— Мръсни и подли турчуля! — изръмжа консулът. — Трудно се върши с тях работа. Мелас писа писмо на ле
---
1 Арматол — въоръжен мъж, оръженосец, боец, сердар.
ринския каймакамин, че ние се борим срещу българските злодеи и защитаваме нашите братя от българските орди. Това е впрочем и решение на нашия комитет в Атина, такова е и нареждането на нашето правителство. Ние не искаме да закачаме турците, но ето сражението в Неред, сега този страшен удар с Мелас.
— Да, страшен! — подигна рязко глава поручикът. — Българите тържествуват. Разправят, че Мелас се е скрил в една плевня и там умрял от раната си, изоставен от своите другари. Едва се намерили неколцина от тях да отсекат главата му и да я отнесат. Ние трябва жестоко да отмъстим за героя, за мъченика! Да изпълним неговия завет и нашата най-голяма задача: българин да не остане!1 — тръсна юмрук поручикът.
— У него имаше и много пари. Държавни — забеляза консулът.
— Турският куршум пробил кемера му и когато Мелас се разпасал след раняването му, изсипали се лири.
— Това са държавни пари — повтори консулът.- За заплати, възнаграждения. Парите са по-добро оръжие и срещу турците. Дали са прибрани намерените
у Мелас?
— Кой ще посмее да ги заграби? — закани се другият офицер. — Щом са ги видели у него, пък и всички знаем, че у Мелас имаше пари.
VIII
Консулът изви едрата си глава към тъмния прозорец и каза, като да беше сам в стаята:
— Има нещо недобро… нездраво в цялата наша работа. Ние не можем и досега да използуваме добре поражението на българите след въстанието им. Подгонени са, притиснати са от всички страни и уж разногласия между тях, но… имам сведения, че патриаршеските села усилено преминават към Българската екзархия. Напущат, отказват се от нашата патриаршия. Само до юли миналата година са преминали седемдесет и едно село към екзархията. В Леринско, Костурско, Преспанско,
---
1Вулгарос на ми мини! (Българин да не остане!) Това е било девиз на гръцките андарти в Македония.
Солунско, Серско … И най-много от нашите райони. — Той рязко се извърна от прозореца и спря строг поглед върху единия офицер, после върху другия: — Това е голям неуспех за нашето дело. Как ще си го обясните, господа?
— Пипаме меко — отговори веднага поручикът. — Въпреки въстанието и така нататък българите са силни. Трябва да ги уловим с желязна ръка. Четите ни са малко. Трябва да доведем още хора и добре да ги подбираме. Хора, които са готови да мрат.
— Нека Павлос Мелас ни служи за пример — намеси се пак другият офицер.
— Да — кимна поручикът, без да го погледне, и продължи, като да не бяха го прекъсвали: — На тукашните хора не може да се разчита. Да дойдат повече хора от свободна Гърция. Да обхванем здраво всички райони и където ударим, да се запомни. Да внушим страх и трепет. Преминали към екзархията… камък върху камък да не остане от такива села! Ние сме отмъстители! Ние сме войници и защитници на православната вяра срещу подлите схизматици1…