— Учител? Всеки може да поучи другия. Имах аз един учител преди и бих желал да бъда като него. Чист, достоен човек. Умре в солунския затвор. И вие: защо сте взели участие във въстанието, борили сте се за тоя народ с оръжие? Защо сте дошли и сега тук, в Турско, в тоя пъкъл?
— За самата борба. И ето какво ще ти кажа още: аз също обичам хората, но по своему. И ги обичам повече от Кибаров, с по-истинска обич. Аз искам те да бъдат свободни. Мразя човека в неговата дребнавост, в неговото нищожество и филистерство, обичам го в неговото величие. Мразя еснафщината и тълпата, обичам свободния човешки дух.
Той млъкна, загледан към вратата на кръчмата. Там се бе спрял един стар турчин. Подпря турчинът на вратата отвън малка стълба, сложи до нея тенекиен съд и влезе в кръчмата. Разнесе се миризма на газ. Турчинът спря пред тезгяха и кръчмаринът му подаде тенекиен стодрамник, пълен с ракия:
— Пувели, Джафер ага! Газяй за фенерите, ракий-да за тебе.
— Хелбете — отвърна глухо турчинът. — Фенерът без газяй не свети ки!
Турчинът изпи стодрамника на един дъх. Хвърли на тезгяха една медна монета и бавно, с агаларско самочувствие, излезе от кръчмата. Дяконов го проследи до вратата и рече:
— Турчин и влах… говорят помежду си на български. Езикът на робите се е наложил на всички. — После той сърдито се върна към прекъснатите си мисли: — Искам хората да се освободят от господари и повелители. Ето и този мухльо… Ага! Господар! Пали и гаси уличните фенери. Султанът седи горе, на златен трон. Искам човечеството да се освободи от управници, учители и какви ли не доброжелатели. От мръсни спекуланти с най-големите човешки идеи. От закони, учения, вери. От тъмни предразсъдъци и заблуди. От морал и гадна еснафщина. Какво ме гледаш… не вярваш на очите си? Защо не пиеш? Чашата ти стои пълна. Боиш се от грях.
Той дигна собствената си чаша и пи жадно. Борис не бързаше да отговори; гледаше го как пие. После каза:
— Не мога. Противно ми ей… Главата ми шуми, разбъркват се мислите ми и като че ли земята изчезва под мене.
— Невинна душица си ти. Новак. Чиста душица Мене алкохолът ме прави бог. И не ме напива. Аз съм по-силен от него. Човекбог. Аз ще изпия и твоята чаша. — Той притегли към себе си неговата чаша и докато си свиваше нова цигара, продължи: — Слушай по-нататък: свободният, силният човек вижда всичко ясно. Без предразсъдъци и заблуди. Без празни, въображаеми идеали, религии и убеждения. Всичко това сковава човека. Обикновеният човек е животно, както всички други животни. Само по-друг чешит. С малко ум и въображение. В него са и всички други животни: вол, куче, лисица, чакал, змия, паяк. А има и такива… виждаш го човек, пък е свиня или змия, или просто червей. Това са низшите, множеството, сганта. Аз съм човекбог. Свободен човек. Най-съвършеното творение на природата и неин господар. — Той наведе очи, като да се поколеба или пък търсеше нещо в паметта си, и така продължи,
с наведени очи: — Но и в мене понякога вие чакал, грухти свиня, пълзи червей… и всякакви други гадини, не съм се освободил и аз напълно. Ти — дигна той втренчен, напрегнат поглед — разбираш ли какво ти приказвам?
— Може би е от ракията, но… Всичко ми изглежда разбъркано. Някои ваши мисли ме поразяват, изглеждат ми съвсем верни, други обаче… не, не мога да ги приема. Или може би не ги разбирам.
— Да. Не ги разбираш. Нямаш ясен поглед. Движиш се в някакъв въображаем свят. Не истинския. Твой свят, лъжлив. И хората виждаш в лъжлива светлина. Не с истинския им образ. Претоварен си с какви ли не скрупули.
— Вие не можете да ме познавате толкова добре. Ние се знаем отскоро. Откакто сме тук, в О.
— Хм… Аз — млясна вкусно Дяконов и продължи, — аз имам верен поглед за всичко. За мене няма прегради и прикрития. А ти никак не можеш да се прикриваш. Искам да ме разбереш, правилно да ме оцениш. Да знаеш какъв човек си срещнал. Искам да те извадя от твоята бъркотия. Искам да прогледнеш. За какво да поговорим по-конкретно? За отечеството ли, за нашия народ? Посветил си им се, да им служиш. Чух, че си участвувал във въстанието. От бесило са те свалили. Отечеството е една фикция. Планини, поля,долини, реки… Намират се по цялата земя. И по-хубави от нашите. Швейцария е много по-красива от нашата Българийка. Ходил съм аз там. Учил съм там. Ходил съм и в Русия, и в Полша, и в Германия. Отечество… Глупости! Въображения! А твоят мил български народ е все още турски ратай! С ратайска душа. Не само тук, в Турско. Горе там, в княжеството, казах вече, само господарите се смениха. И дойдоха още по-лоши господари. Господари е ратайски души. Българско княжество. Българска държава. Държавата е най-жесток, ненаситен молох за своите граждани. Всяка държава. Да поговорим, ако искаш, за бога. Или за семейството. За всички тия… опори в човешкия живот. За тия тежки вериги в живота ни. Не! Да поговорим за любовта. Може би ще ме слушаш по-търпеливо.