Тя погледна печката и се запъти да излезе, но се чу отвън сега гласът на Лазара Глаушев:
— Нийо… тука ли си…
— Се ме търси — усмихна се Ния. — Когато е вкъщи, не може да седи сам.
На вратата, срещу светналата печка, се показа и самият Лазар.
— Какво вие… гугукате ли си, майка и син…
— Влизай, дедо Лазаре. И ти да си поприказваш со синчето ни. Не стоя той, Борко, дълго с нас. Хайде, като ви приготвя закуската, ще ви повикам.
Борис скочи от леглото по нощна дреха, сложи стол за баща си край печката, прихвана го да седне. Те двамата останаха сами. Борис прибра книгата, която бе чел през нощта, седна и той на леглото, очаквайки да заговори пръв старият.
— Ти кажи, Борисе, там, в окружния комитет, да отстранят от нашата околия тоя Ганев. Не е за нас той и особено сега, след това, което стана с Кръсте от Дпеново.
— Къде да го отстранят, татко? Където и да е, ще си остане същият. За Кръсте той направо куршум заслужава. Под съд требва да иде.
Лазар помълча малко при тия думи на сина си, погледна прозорците, които неусетно бяха започнали да синеят. Така, загледан в прозорците, той каза:
— Куршум, велиш. Под съд. Според най-строгия закон така и требва да бъде. Но има и. нещо друго: в това положение, в което сме ние сега, ударени от сички страни, требва да се пазиме най-много да не почнем и сами помежду си да се изтребваме. Това е най-лошото, което може да ни се случи. С това започва и най-големо безредие, нема да се гледа кой крив, кой прав. Кой со закон и кой без закон. И какъвто и да е законът, секой може во своя полза да го обърне. — Той се загледа в лицето на сина си при светлеещия здрач в стаята. — Ето сега за Ганев. Законът, колкото и да е строг, не го лови. Ще каже Ганев, че неговият помощник убил Кръсте та, за да запази него, войводата си. Нели така се разбра и ти така ми каза: Кръсте пръв дигнал пушка.
— Те са го накарали да дигне пушка! Принудили са го.
— Когато извършеното е очевидно, законът може да помогне. Когато за едно и също нещо може да се каже, да се твърди едно и друго, законът не секогаш може да помогне, пък може и да напакости. А човешките работи са повекето такива — може за них да се каже и едно, и друго, секой говори и съди за них, както разбира и както иска. Ганев ще каже, че ръководителят нарушил неговата заповед, и ще откаже за вас тримата, че искал да ви погуби.
— Да казва той каквото си ще. Всичко се вижда…
— Вижда се, ама законът не го вижда, законът гледа само пред себе си. Вижда се, защото ти си бил там, защото ние с тебе знайме какъв човек, какъв работник беше Кръсте, бог да го прости. А друг некой иначе ще види тая работа, иначе ще я съди. Ето какъв е законът. Аз не казвам да не се зачита законът — не, още по-лошо е беззаконието, — но много пъти става нужда да се помага на закона с ум и разум и още повеке да се помага на съдията. Като се отстрани Кольо Ганев, може, да речем, в България да го прогонят, белки се смири, белки се укроти бесът в него. По-лошо е, като убил, да убият и него. Такава една работа не се знай как може да продължи, как може да свърши. Не води към добър край еврейският закон „Зъб за зъб, око за око“. Ще върнем ли ние Кръсте та от гроба, като убием неговия убиец? Нема да го върнем, ами гробовете ще станат два и три. Най-добре би било да не става такова нещо, да не се пролива братска кръв. Чувал съм аз още, че Ганев бил много храбър. Само акълът му, високомерието му… но така е с людете: ще го търпиш за едно, ще го зачиташ за друго, ще го търпиш и ще се трудиш да го поправиш. Сега нам ни са нужни сички наши сили.
— Татко, ти по… по християнски, а нашата работа не е съвсем християнска. Некога ти си бил по-строг.
— Може да съм бил некога по-строг, но аз и сега мисля и разсъждавам за нашето народно дело. Боя се да не вкараме дявола между нас, боя се да не разпилеваме силите си, ами да гледаме да ги събираме на едно место, в нашата обща работа. И после, на стари години аз познавам по-добре човешката душа. Сичко има в човека, синко, и не можеш да разделиш людете на добри и
на лоши. Лошите да сложиш на една страна, добрите —
на друга страна.
— Това е некакво примирение, татко.
— Не е примирение, а е благоразумие. Мудрост. Аз говоря за тебе, Борисе, като си се качил сега толкова високо. В окружния комитет…
— А да знаеш как е там, горе, както казваш! Самият дявол е влезъл между нас. Всичко започва най-напред оттам, от по-горе. Нужна е строгост и непримиримост пред злото.
— Преголемата строгост стига до по-големи грешки. Големата строгост плаши людете и ги прогонва. Ти накарай лошия да се срамува от лошото, а не бързай да го наказваш. Така людете по-лесно се събират за обща работа и по-здраво се държат. Мене ми се чини,че също с гърците, пък даже и со сърбите требва да се потърсят и други пътища, не само с оружие и кръв.