12
Когато Ерлендур се прибра в ранния следобед, шефът на рецепцията вече бе поставил грамофон и две тонколони в стаята му. Хотелът притежаваше няколко излезли от употреба стари устройства. Самият Ерлендур имаше подобен грамофон и не му отне много време да разбере как да пусне този. Никога не беше притежавал компактдискова уредба, а грамофонни плочи не си бе купувал от години. Не слушаше новата музика. Бе чул веднъж в работата да се говори за „хип-хоп“ и дълго време си мислеше, че това е просто друга дума за „скок-подскок“.
Елинборг тръгна за Хапнарфьордур. Ерлендур я беше помолил да отиде там и да провери в кое основно и средно училище е учил Гвюдлойгур. Искаше да попита бащата и сестрата за това, но не успя — срещата им приключи твърде бързо. Възнамеряваше по-късно да си поприказва добре с това семейство. Междувременно поиска от Елинборг да издири онези, които са познавали Гвюдлойгур, когато е бил дете звезда, да говори със съучениците му. Искаше да разбере какво е било въздействието на опасната популярност и слава върху младото момче, също и как са приемали това съучениците му, дали някой си спомня за времето, когато е изгубил гласа си и какво му се е случило, какво е правил през първите години след това. Чудеше се също дали някой не знае Гвюдлойгур да е имал някакви неприятели по онова време.
Многократно повтори всичко това на Елинборг, докато стояха във фоайето на хотела. Забеляза, че колежката му се изнерви, очевидно не мислеше, че е необходимо да й се дават наставления. Тя добре знаеше за какво става въпрос и смяташе, че е напълно способна сама да си определя целите и приоритетите.
— И пътьом можеш да си купиш сладолед — каза той, за да я подразни още повече.
Тя презрително отвърна с някаква ругатня по адрес на мъжкарското самочувствие и изчезна през вратата.
— Как ще разпозная този Уапшот? — чу се глас зад него.
Обърна се и видя Валгердур с чанта за взимане на проби в ръка.
— Вчера нали го видя? Онзи уморен и плешив британец с прегорели зъби, който колекционира момчета хористи — каза Ерлендур.
Тя се усмихна.
— Прегорели зъби? Колекционира момчета хористи?
— Дълга история, някой път ще ти я разкажа. Има ли нещо ново около всичките тия проби? Кога ще имате резултати?
Беше някак си странно доволен да я види отново. Сърцето му прескочи един удар, като я чу зад гърба си. Унинието му премина и гласът му се оживи. За миг сякаш дъхът му спря.
— Не знам — рече тя. — Това са страшно много проби.
— Аз… — Ерлендур търсеше начин да се извини за случилото се предната вечер. — Не знам какво ми стана вчера. Загинали хора, безследно изчезнали хора! Не ти казах истината, когато ме попита за интереса ми към смъртта в планините.
— Не си длъжен да ми казваш нищо — отвърна тя.
— Напротив, трябва да ти кажа — продължи Ерлендур. — Има ли някакъв шанс да се видим отново?
— Не… — тя млъкна. — Не прави голям проблем от това. Всичко е наред. Да го забравим. Така добре ли е?
— Всичко е наред, щом така искаш — каза Ерлендур неохотно.
— Къде е този Уапшот?
Ерлендур я придружи до рецепцията, където й казаха номера на стаята. Подадоха си ръка и тя се отправи към асансьора. Той я проследи с поглед. Жената чакаше асансьора, без да се обръща назад. Ерлендур обмисляше дали да не направи още един опит и почти беше взел решение, когато вратите на асансьора се отвориха и тя влезе в него. Погледна към Ерлендур точно когато асансьорът се затвори и се усмихна почти незабележимо.
Ерлендур постоя известно време, видя, че асансьорът спира на етажа на Уапшот, и натисна бутона за повикване. Докато пътуваше нагоре, усещаше аромата от парфюма на Валгердур.
Сложи плочата на момчето хорист Гвюдлойгур Егилсон на грамофона и се излегна на леглото. Плочата беше като нова, изглеждаше като че не е била пускана досега. Никъде по нея не се виждаше драскотина или прах. Чу се леко пращене, после зазвуча музикалното въведение, след което уникално красив и чист момчешки глас запя „Аве Мария“.
Стоеше сам в коридора. Внимателно отвори вратата на стаята на баща си и го видя да седи на ръба на леглото и да гледа втренчено пред себе си, потънал в безмълвен ужас. Баща му не взе участие в търсенето. Бе успял да се добере до дома с много мъка, след като бе изгубил от поглед двамата си синове в планината по време на внезапно връхлетялата ги буря. Беше се щурал по баирите и ги бе викал. Нищо не се виждаше, а и виковете му се губеха във воя на вятъра. Отчаянието му не можеше да се опише с думи. Бе взел момчетата със себе си да му помогнат да прибере овцете. Имаше малко стадо и няколко овци бяха избягали в планината. Искаше да си ги прибере. Зимата беше дошла, но прогнозата за времето бе добра и когато потеглиха, времето изглеждаше отлично. Това обаче беше само прогноза, времето само изглеждаше добро. Бурята ги застигна без никакво предупреждение.