Мъжът бавно се обърна и се вгледа в очите й през стоманената врата. Елинборг хлопна вратичката на прозорчето.
Рано на другата сутрин започна разпита му. Ерлендур присъстваше, но Елинборг бе тази, която ръководеше изслушването. Двамата стояха срещу него в стаята за разпити, на масата между тях имаше пепелник, здраво закрепен за плота. Бащата беше небръснат, костюмът му се бе измачкал, както и бялата му риза, закопчана до горното копче на врата. Носеше вратовръзка с безупречен възел, сякаш в нея се съдържаше всичко, което му бе останало от себеуважението.
Елинборг включи записващото устройство и съобщи за протокола имената на присъстващите и номера на делото. Беше се подготвила добре. Бе се срещнала с отговарящия за момчето учител, който й разказа за дислексията, неспособността за концентрация и много лошия успех на детето. Видя се с психолог, нейна приятелка, която й обясни проблемите около разочарованието, стреса и отричането. После говори с приятелите на момчето, със съседите, с роднините, с всички, за които й хрумна, че може да пита за бащата и неговия син.
Мъжът не се предаваше. Каза, че нямало да търпи полицейски произвол и че щял да ги съди. Отказа да отговаря на въпросите им. Елинборг погледна Ерлендур. Появи се надзирател и поведе мъжа пред себе си към килията.
Два дни по-късно отново го изведоха на разпит. Адвокатът му беше донесъл по-удобни дрехи от къщи. Сега той носеше дънки и фланелка с къси ръкави, с емблемата на дизайнера на гърдите, все едно му бяха дали медал за направена скъпа покупка. Сега излъчването му бе друго. Трите дни в килията бяха изтрили арогантността му, както обикновено се случваше, бе разбрал, че от него самия зависи дали ще продължи да търка нара в килията, или не.
По нареждане на Елинборг той се яви на разпита бос. Бяха му отнели обувките и чорапите без никакви обяснения. Когато седна срещу полицаите, се опита да свие краката си под стола.
Елинборг и Ерлендур седяха спокойно, както и предния път. Записващото устройство тихичко припукваше.
— Говорих с учителката на сина ти — каза Елинборг. — Макар случващото се и казаното между учител и родител да е конфиденциално, а тя много държеше на това, учителката все пак поиска да помогне на момчето, да съдейства на разследването. Каза ми, че веднъж си му се нахвърлил пред нея.
— Нахвърлил съм му се? Ударих му един много лек шамар. Едва ли може да се нарече „нахвърляне“. Той беше непослушен. Постоянно шаваше. Той е проблемно дете. Не знаете какво е това. Не знаете какво е напрежението.
— И затова е правилно да бъде наказван?
— Ние сме добри приятели с момчето ми — заяви бащата. — Аз го обичам. Сам нося цялата отговорност за него. Майка му…
— Знам за майка му — прекъсна го Елинборг. — Естествено, че е трудно да отглеждаш дете съвсем сам. Но това, което си му направил, е… неописуемо е.
Бащата седеше мълчаливо.
— Не съм направил нищо — каза след малко.
Елинборг носеше обувки с твърда подметка, с доста остри ръбове. Премести краката си под масата и при това движение настъпи ходилата на бащата. Той изпъшка.
— Ай, извинявай — рече Елинборг.
Бащата се намръщи, не беше сигурен дали тя не го бе направила нарочно.
— Учителката каза, че си поставял невъзможни изисквания пред момчето — продължи тя, все едно че нищо не се бе случило. — Това вярно ли е?
— Какво означава „невъзможни“? Искам само той да получи добро образование и да излезе нещо от него.
— Разбираемо е — поясни Елинборг. — Но той е осемгодишен, страда от дислексия и е на крачка от това да бъде освидетелстван като хиперактивен. Ти самият не си завършил гимназия.
— Аз притежавам и управлявам фирма.
— Която е във фалит. На път си да изгубиш къщата, джипа, богатството, което ти е осигурявало някаква позиция в живота. Хората гледат на теб като пример за подражание. Когато се събирате старите съученици, ти със сигурност си „голямата работа“. И когато ходиш да играеш голф с приятелите ти. Ще загубиш всичко това. Побъркващо е, особено като се има предвид, че жена ти е в заведение за психично болни, а синът ти изостава в учението. Всичко ти се трупа и накрая избухваш. Избухваш, когато момчето ти, което със сигурност цял живот е разливало мляко и изпускало чинии на пода, е изтървало бутилката драмбуйе на мрамора в стаята.
Бащата погледна Елинборг. Изражението му не се промени.
— Жена ми няма нищо общо с това — каза той.