— Заплаши ли, че ще ги издаде?
— Не заплаши никого — отвърна Осп. — Каза го ей тъй, колкото да ме успокои.
— Какво крадат те? — попита Ерлендур. — Той даде ли някакъв пример?
— Каза, че управителят на хотела знаел, но не правел нищо по въпроса. Че самият той крадял. Купувал контрабандни стоки за баровете. Гюли и това ми каза. Главният сервитьор е в комбина с него.
— Гвюдлойгур ли ти го каза?
— И след това си прибират разликата.
— Защо не ми разказа тези неща, когато говорихме първия път?
— Има ли някакво значение?
— Може да се окаже, че има.
Осп повдигна рамене.
— Не знаех, пък и не бях съвсем на себе си, след като го намерих. Гвюдлойгур. С презерватива. И с пробожданията от нож.
— Видя ли някакви пари край него?
— Пари ли?
— Наскоро бил получил малка сума, но не знам дали парите са били у него, когато е бил нападнат.
— Не съм видяла и стотинка.
— Не си — каза Ерлендур. — И не си взела парите? Когато си отишла при него.
Осп престана да работи, ръцете й се отпуснаха.
— Искаш да кажеш, че съм ги откраднала ли?
— Подобни неща се случват.
— Ти мислиш, че…
— Взе ли ги?
— Не.
— Имала си възможност.
— Както и онзи, който го е убил.
— Така е — съгласи се Ерлендур.
— Не съм видяла и стотинка.
— Не си, добре.
Осп започна отново да бърше. Пръскаше почистващ препарат върху тоалетната чиния и търкаше енергично, преструвайки се, че Ерлендур го няма. Той я понаблюдава как работи, след което й поблагодари за отделеното време.
— А какво имаше предвид с това, че си му попречила? — попита той, спирайки се на вратата. — На Хенри Уапшот. Едва ли си влязла много навътре в стаята, ако си извикала предварително, както направи одеве.
— Той не ме чу.
— Какво правеше той?
— Не знам дали мога да…
— Това няма да го казвам никому.
— Гледаше телевизия — каза Осп.
— И не би искал това да се разчува — прошепна Ерлендур заговорнически.
— Или по-скоро видео — обясни Осп. — Беше порно. Отвратително.
— Пускате ли порнофилми в хотела?
— Не и такива, те са забранени навсякъде.
— Какви такива?
— Детско порно. Казах на управителя на хотела за това.
— Детско порно? Какво порно?
— Какво ли? Да ти го описвам ли?
— Кой ден се случи това?
— Проклетият му перверзник!
— Кога стана това?
— В деня, когато намерих Гюли.
— Управителят на хотела какво направи?
— Нищо — отвърна Осп. — Нареди ми да си затварям устата за случая.
— Знаеш ли какъв е бил Гвюдлойгур?
— Портиерът ли? Беше портиер. Нещо друго ли е бил?
— Да, когато е бил малък. Тогава е бил хорист и е имал много добър глас. Чух го как пее на запис.
— Хорист?
— Всъщност дете звезда. После по някакъв начин всичко е отишло по дяволите в живота му. Навлязъл в пубертета и нещата приключили.
— Не знаех това.
— Не, никой не е знаел повече нищо за Гвюдлойгур — каза Ерлендур.
Замълчаха, всеки потънал в собствените си мисли. Така мина известно време.
— Коледата скапва ли те? — попита той отново.
Все едно че си бе намерил сродна душа.
Тя се обърна към него.
— Коледата е за щастливите хора.
Ерлендур гледаше Осп и някакво почти невидимо подобие на усмивка се появи на лицето му.
— Ще ти е интересно да се запознаеш с дъщеря ми — рече той и извади мобилния си телефон.
Сигурдур Оли прие с учудване информацията на Ерлендур за парите, които по всяка вероятност Гвюдлойгур е имал в стаята си. Поговориха си, че би трябвало да се проверят приказките на Уапшот за посещението му на пазарите за грамофонни плочи по времето, когато е било извършено убийството. Когато Ерлендур се обади, Сигурдур Оли стоеше пред килията на Уапшот и описа на колегата си обстоятелствата, при които беше взета проба от слюнката на британеца.
Килията, в която бил затворен, разказа Оли, била видяла доста престъпници, всякакви, от нещастни скитници до насилници и убийци. Те били надраскали стените или надрали в боята бележки за нерадостния си престой в ареста. В килията имало голям съд за тоалетна, както и закрепено за пода легло. Върху него бил проснат тънък дюшек с твърда възглавница. В килията нямало прозорец, а високо над арестанта светела силна флуоресцентна лампа, която не се гасяла никога, така че да не може да се разбере кога е ден и кога — нощ.