— Казаха ми, че спиш в хотела. Че не се прибираш вкъщи, дори на самата Коледа. Какво става с теб? Защо просто не се прибереш у дома?
Ерлендур не отговори.
— Толкова ли ти е писнало от самия теб?
— Не може ли да говорим за друго?
— Познавам това чувство. Да си уморен от самия себе си. От гадината, каквато се е случило да бъдеш и която не можеш да изкараш от главата си. Можеше да се откопчиш от нея за известно време, но тя се връща отново и същите стари глупости започват отново. Можеше да се опиташ да се спасиш с пиене. Да смениш обкръжението. Или да отседнеш в хотел, когато стане най-зле.
— Марион, остави ме на мира — примоли се Ерлендур.
— Този, който има плочи със записи на Гвюдлойгур Егилсон — Марион Брием внезапно заговори по същество, — спи върху злато.
— Защо казваш това?
— Днес тези плочи струват цяло състояние. Със сигурност не са много хората, които ги притежават или знаят нещо за тях, но запознатите са готови да платят невероятни суми. Плочите на Гвюдлойгур са истинска рядкост в света на колекционерите и са изключително търсени.
— Колко невероятни суми? Десетки хиляди?
— Могат да стигнат до стотици хиляди — поясни Марион Брием. — На парче.
— Стотици хиляди? Не говориш сериозно!
Ерлендур изправи гръб. Помисли си за Хенри Уапшот. Знаеше защо той бе дошъл в Исландия да търси Гвюдлойгур и неговите плочи. Не беше единствено почитта към момчето хорист това, което определяше интереса му и в което Уапшот искаше да го убеди. Сега Ерлендур осъзна защо британецът бе дал на Гвюдлойгур половин милион само с едната гола надежда.
— Според това, което успях да разбера, издадени са единствено тези две плочи със записи на момчето — каза Марион Брием. — Те са ценни не само заради невероятното пеене на детето, но и поради малкия им тираж. Малцина са онези, които притежават плочите.
— Пеенето няма ли някакво значение?
— Естествено, но качеството на музиката, майсторството на записания на плочата изпълнител имат по-малко значение от състоянието на самата плоча. Музиката може да бъде и лоша, но ако е правилният певец, с правилната плоча и правилната издателска къща в правилното време, то цената може да расте неограничено. Качеството на изкуството не стои на първо място.
— А с тиражираните плочи? Какво е станало с тях, знаеш ли?
— Не могат да се намерят. С времето плочите са се изгубили или просто са ги изхвърлили. Подобни неща се случват. Вероятно не е бил голям тиражът, може би само няколкостотин екземпляра. Причината плочите да са толкова скъпи е, че вероятно има няколко единични бройки в целия свят. За това допринася и фактът, че кариерата на момчето е била изключително кратка, издадени са само тези две плочи, в една и съща година. И доколкото разбрах, момчето е изгубило гласа си и след това никога повече не е пяло.
— Случило се е на концерт. Горкото дете — каза Ерлендур. — Наричат това „вълк“. Когато гласът започва да мутира.
— И ето че го намират убит много години след това.
— Ако стойността на плочите възлиза на стотици хиляди…?
— Да?
— Това не е ли достатъчна причина да бъде убит? Намерихме по един екземпляр от двете плочи в килерчето му. Всъщност нищо друго нямаше в стаята му.
— Значи, онзи, който го е намушкал, не е имал идея за стойността им — отбеляза Марион Брием.
— Иначе би ги откраднал, това ли имаш предвид?
— Що за екземпляри са тия плочи?
— Като нови са — обясни Ерлендур. — Нямат нито петънце, нито нещо измачкано по обложките и мисля, че не са били прослушвани досега…
Той погледна Марион Брием.
— Дали пък Гвюдлойгур не се е сдобил с целия тираж? — промълви той.
— Защо не — отвърна Марион.
— Намерихме при него ключове, за които не знаем откъде са. Къде ли би могъл да пази другите плочи?
— Не е задължително да е целият тираж — продължи Марион. — Може да е само част от него. Кой друг, освен самия хорист би трябвало да ги притежава?
— Не знам — каза Ерлендур. — В ареста държим колекционер, който е дошъл от Англия, за да се срещне с Гвюдлойгур. Чудновато старче, което се опита да се измъкне от нас и което доста си е падало по едновремешното момче хорист. Той е единственият, за когото знам, че има представа за стойността на плочите на Гвюдлойгур. Колекционира грамофонни плочи с момчета хористи.