Выбрать главу

Ерлендур пренесе четиринайсетте касети в стаята си, като поиска да му донесат видео и телевизор. Надвечер вече преглеждаше първите записи, когато телефонът му иззвъня. Беше Сигурдур Оли.

— Трябва да предявим обвинение или да го пуснем да си ходи — каза той. — А реално нямаме нищо срещу него.

— Той оплаква ли се?

— Не е казал и дума.

— Поиска ли адвокат?

— Не.

— Оформи обвинение за детско порно!

— Детско порно ли?

— В стаята му имаше касети с детско порно. Забранено е притежаването на такива. Имаме и свидетел, който го е видял да зяпа тази отврат. Ще го задържим за порното, после ще видим. Не искам да се измъкне в Тайланд толкова скоро. Трябва да разберем дали наистина се е разхождал из града в деня, когато Гвюдлойгур е бил убит. Нека малко се поизпоти в килията, пък ще видим какво ще излезе.

21

Ерлендур гледа видеозаписите почти през цялата нощ.

Спести си малко време, като превърташе напред касетите, когато нямаше появяващи се хора пред камерата. Повече движение пред банката имаше в промеждутъка от девет сутрин докъм четири следобед, след което тълпата значително оредяваше и ставаше съвсем рехава, когато към шест часа двете туристически магазинчета затваряха. Входът към хотела беше отворен през цялото денонощие. До него имаше банкомат, покрай който през нощта минаваха малко хора.

Не забеляза нищо странно в деня на убийството на Гвюдлойгур. Хората, преминаващи през фоайето, се виждаха ясно, но Ерлендур не разпозна никого. Когато превърташе касетите с нощните записи, клиентите преминаваха като мълнии през вратата, спираха до банкомата и изчезваха отново навън. Някой и друг човек се връщаше обратно в хотела. Той оглеждаше всеки от тях внимателно, но не можа да свърже никого с Гвюдлойгур.

Забеляза, че служителите на хотела използваха този вход. Видя шефа на рецепцията и управителя на хотела. Видя и Осп да пробягва пред камерата и си помисли, че тя сигурно е била доволна да се отърве от това място и да се прибере вкъщи след работния ден. На едно място мярна Гвюдлойгур да преминава през преддверието и постави видеото на пауза. Това беше три дни преди убийството. Портиерът беше сам и вървеше с бавни крачки пред камерата. Погледна към банката, после обърна глава и погледна към туристическите магазинчета, след което изчезна в хотела. Ерлендур върна записа назад и отново изгледа записаното с Гвюдлойгур. Извъртя го четири пъти. Стори му се някак странно да го вижда жив. Спря записа на мястото, където Гвюдлойгур поглежда към банката, и започна да разглежда лицето му, застинало върху екрана на телевизора. Тук момчето хорист беше живо. Човекът, който някога бе притежавал нежен и изпълнен с болка момчешки глас. Момчето, което накара Ерлендур да потъне в най-болезнените си спомени, докато го слушаше да пее.

На вратата се почука. Той изключи видеото и телевизора и отвори вратата. Беше Ева Линд.

— Да не беше заспал? — попита тя и се шмугна в стаята покрай него. — Какви са тия касети? — каза тя, като видя купчината от видеокасети.

— Свързани са с разследването — отвърна Ерлендур.

— Стигнахте ли до някъде?

— Не. До никъде.

— Ти говори ли със Стина?

— Стина?

— За която ти казах. Стина! Питаше ме за курвите по хотелите.

— Не, не съм говорил с нея. Кажи ми друго, познаваш ли момиче, горе-долу на твоята възраст, казва се Осп и работи тук в хотела? Имате доста еднакво отношение към живота.

— Какво искаш да кажеш?

Ева Линд помоли баща си за цигара. Запали, поднесе огънче и на него и се просна на леглото. Ерлендур седна до бюрото и се загледа навън през прозореца в тъмната нощ. „Два дни до Коледа, помисли си той, после всички ще станем отново нормални.“

— По-скоро негативно настроена — каза той.

— Изглеждам ли ти много негативно настроена? — попита Ева Линд.

Ерлендур замълча. Откъм Ева Линд се разнесе свистене и от ноздрите й излезе цигарен дим.

— А ти какво, да не си олицетворение на щастието? — каза тя.

Ерлендур се усмихна.

— Не познавам никаква Осп — продължи Ева. — Тя какво общо има с разследването?

— Нищо общо няма с разследването — отвърна Ерлендур. — Или поне така си мисля. Тя е открила трупа и изглежда, че знае това-онова за нещата, които стават в хотела. Не е глупаво момиче. Може да се оправя сама и е устата. Малко ми прилича на теб.