Слезе в кухнята и видя управителя на хотела да стои до невероятно слаб човек на възраст около трийсетте. Ерлендур дори се замисли дали зрението му не му играе номера при съпоставянето на мършавия човек с дебелия управител — всъщност всички, които заставаха до управителя, изглеждаха като хронично недохранени.
— Ето те и теб — каза управителят. — Човек би казал, че аз водя това твое разследване, издирвам свидетели и какво ли не още.
Погледна към служителя си.
— Разкажи му каквото знаеш!
Човекът започна да говори. Беше доста подробен в разказа си. Каза, че се почувствал неразположен около обяд в деня, когато Гвюдлойгур бил намерен в стаичката си мъртъв. Накрая повърнал, като едвам се добрал до кофата за боклук в кухнята.
Позволили му да се прибере вкъщи, където легнал сериозно болен, с висока температура и болки в костите. Живеел сам и не гледал новините, затова не бил говорил с никого за това, което знаел, до тази сутрин, когато дошъл отново на работа и разбрал за смъртта на Гвюдлойгур. Истински се шокирал, като чул какво се е случило, макар да не познавал добре човека, в крайна сметка работел в хотела от около година, въпреки че понякога разговарял с него, дори слизал долу в стаичката му и…
— Да, да, да — намеси се управителят нетърпеливо. — Не се интересуваме от това, драги ми Дени. Карай нататък!
— Онзи ден сутринта, преди да си отида вкъщи, Гюли дойде при мен и попита дали не мога да му намеря някакъв нож.
— Нож от кухнята ли? — попита Ерлендур.
— Да. Първо поиска ножица, но такава не намерих и му дадох нож.
— Каза ли ти за какво са му били необходими ножица или нож?
— Беше нещо свързано с костюма му на Дядо Коледа.
— С костюма на Дядо Коледа?
— Не обясни за какво, някакви шевове, които трябвало да разпори.
— Върна ли ножа?
— Не, не и докато аз бях тук. Тръгнах си по обяд и повече нищо не знам.
— Какъв нож беше?
— Каза, че трябвало да бъде остър — отвърна Дени.
— Бил е от същия вид като този — каза управителят на хотела и отвори едно чекмедже. Извади малък нож за месо с дървена дръжка и с малки зъбчета по острието. — Тези ножове даваме на гостите, които поръчват големия ни говежди стек. Опитвал ли си го? Направо разкош. Ножовете го режат като меко тесто.
Ерлендур взе ножа и го огледа. Замисли се дали би могло Гвюдлойгур сам да е предоставил на убиеца си оръжието, което го е убило. Дали историята с шевовете по костюма на Дядо Коледа не е било просто някакъв предлог. Дали Гвюдлойгур е очаквал някого в стаята си и е искал да разполага с нож подръка; или пък ножът е лежал на масата, защото наистина е искал да го използва за костюма си на Дядо Коледа и атаката е била внезапна, непреднамерена, породена от нещо, което се е случило в стаичката? Това означава, че нападателят не е отишъл въоръжен на срещата с Гвюдлойгур, че не се е видял с Гвюдлойгур с намерението да го убие.
— Ще взема този нож — каза Ерлендур. — Трябва да установим дали размерът на острието и видът му съответстват на раната. Може ли?
Управителят на хотела кимна утвърдително.
— Не е ли британецът? — попита той. — Имате друг заподозрян ли?
— Искам да приказвам с Дени — отвърна Ерлендур, без да отговори на въпроса.
Управителят отново кимна. Не помръдна от мястото си обаче. След малко се сети какво имаше предвид Ерлендур и обидено го погледна. Беше свикнал всичко да се върти около него и затова не схвана веднага накъде биеше полицаят. След като лампичките му светнаха, каза на висок глас, че имал някаква работа в офиса си и изчезна. На Ерлендур му се стори, че Дени е започнал да диша по-леко, след като началникът му си тръгна, но това не беше за дълго.
— Ти ли слезе в мазето и наръга човека до смърт? — попита Ерлендур.
Дени го погледна с вид на обречен.
— Не — отвърна той колебливо, сякаш не беше съвсем убеден в невинността си. Следващият въпрос още повече увеличи несигурността му.
— Използващ ли тютюн за дъвчене? — попита Ерлендур.
— Не — отговори Дени. — Тютюн за дъвчене? Какво…?
— Взеха ли ти биологична проба?
— К’во?
— Презервативи използваш ли?
— Презервативи ли? — учуди се Дени, все още напълно объркан.
— Няма ли някое гадже в играта?
— Гадже?
— Което трябва да внимаваш да не забременее?