— Брат ти върна ли се някога отново в къщата ви?
— Аз поне не знам за такова нещо.
Тя погледна Ерлендур.
— Това беше преди две години и бе последният път, когато го видях.
25
Стефания се изправи и се заприготвя да си тръгва. Изглеждаше като че е казала всичко, което имаше да казва. Ерлендур остана обаче с усещането, че му е разказала единствено онова, което тя самата е счела за нужно, че е оставила нещо недоизказано. Той също стана на крака и се замисли дали да остави нещата дотук, или да я притисне по-здраво. Реши да й позволи тя да определи курса. Беше значително по-сговорчива от предния път и поне за момента това му стигаше. Но не можа да се стърпи да не я попита за загадката, която не бе разнищил, а и тя не й бе дала обяснение.
— Мога да разбера защо баща ви му се е сърдел цял живот заради инцидента — каза Ерлендур. — Обвинявал го е за осакатяването си, което го е обрекло цял живот да седи в инвалидна количка. Но теб не мога да разбера напълно. Защо си реагирала по същия начин? Защо си взела страната на баща ти? Защо си се обърнала срещу брат си и не си го потърсила през всичките тези години?
— Мисля, че ти помогнах достатъчно — отвърна Стефания. — Смъртта му не ни засяга, нито мен, нито баща ми. Тя е свързана с някакъв друг живот, който брат ми си живееше, и нито аз, нито баща ми познавахме. Надявам се да оцениш усилията ми, бях искрена и ти съдействах, за да не ни притесняваш повече. Да не ми слагаш в бъдеще белезници в собственото ми жилище.
Тя протегна ръка, сякаш искаше да подпечата някакво своеобразно съглашение помежду им за това, че оттук насетне дъщерята и бащата ще бъдат оставени на мира. Ерлендур пое протегнатата ръка и се опита да се усмихне. Знаеше си, че съглашението рано или късно ще бъде нарушено. „Прекалено много въпроси, помисли си той, и прекалено малко реални отговори.“ Не беше готов да я пусне веднага, смяташе, че тя все още го лъже, или най-малкото заобикаля истината.
— Значи, ти не си идвала в хотела няколко дни преди смъртта на брат ти, за да се видиш с него? — попита той.
— Не, имах среща с моя приятелка в салона тук. Заедно пихме кафе. Можеш да се свържеш с нея и да я попиташ. Бях забравила, че той работи в хотела, и докато седяхме тук, не съм го виждала.
— Може би ще проверя това. — Ерлендур си записа името на приятелката. — Има и друго, познаваш ли човек на име Хенри Уапшот? Британец е и е бил във връзка с брат ти.
— Уапшот ли?
— Колекционер е на грамофонни плочи. Интересува се от плочите на брат ти. Събира плочи с хорови песни и се е специализирал в момчета хористи.
— Никога не съм чувала за такъв човек — каза Стефания. — Специализирал се е в момчета хористи?
— Е, има и по-странни колекционери от него — отвърна Ерлендур, но не се впусна в приказки относно пликовете за повръщане на различните авиационни компании. — Той смята, че плочите на твоя брат са станали доста ценни в наши дни, знаеш ли нещо за това?
— Не, нямам никаква идея — добави Стефания. — Какво е имал предвид?
— Не съм съвсем сигурен — отвърна Ерлендур. — Но плочите са достатъчно скъпи, за да дойде Уапшот тук и да иска да се срещне с него. Гвюдлойгур имал ли е екземпляри от плочите си?
— Не мисля.
— Знаеш ли какво е станало с количеството издадени плочи на брат ти?
— Предполагам, че е разпродадено — каза Стефания. — Ако има налични, биха ли имали някаква висока стойност?
Ерлендур усети напрежение в гласа й и се запита дали тя не си играе с него, дали не знае нещо повече и не се опитва да разбере какво му е известно на самия него.
— Би могло — рече Ерлендур.
— Този британец все още ли е в страната? — попита тя.
— В ареста е — отвърна Ерлендур. — Може да се окаже, че знае повече за брат ти и смъртта му, отколкото иска да ни каже.
— Да не мислите, че той го е убил?
— Не си ли слушала новините?
— Не.
— Той е потенциален заподозрян, няма друго.
— Що за човек е?
Ерлендур за малко да й разкаже за наученото от британската полиция и за детското порно, което бяха открили в хотелската стая на Уапшот, но се спря навреме. Повтори думите си, че британецът е колекционер на грамофонни плочи с интерес към момчета хористи и че е гост на хотела заради Гвюдлойгур, както и че е достатъчно съмнителен, за да пребивава в момента в ареста.