„Ами че как! — възкликнал човекът. — Той е абсолютно великолепен. Пеенето му е прекрасно. Мисля, че никога не съм чувал дете да пее по-добре.“
„Той самият гордееше ли се с тези песни като възрастен? Когато си го познавал?“
„Той никога не слушаше плочите си. Никога. Колкото и да настоявах.“
„Защо?“
„Не даваше никакво обяснение, просто не слушаше плочите си.“
Балдур се изправил, отишъл до шкафа в стаята и извадил двете грамофонни плочи на Гвюдлойгур. Поставил ги пред Сигурдур Оли на масата.
„Даде ми ги, след като му помогнах да се пренесе.“
„Да се пренесе?“
„Той загуби стаята си във Вестурбайр и ме помоли да му помогна да се пренесе. Беше си намерил друга стая и в нея премести всичкия си багаж. Той всъщност не притежаваше нищо, освен плочите.“
„Много ли плочи имаше?“
„Да, цял куп.“
„Имаше ли нещо специално, което да е обичал да слуша?“ — попитал Сигурдур Оли колкото да каже нещо.
„Не, нали разбираш — отвърнал Балдур, — това бяха едни и същи плочи. Като тези двете — и посочил грамофонните плочи с песните на Гвюдлойгур. — Той имаше един куп от тези плочи. Каза, че се сдобил с цялото издание и от двете.“
„Имал е много такива плочи?“ — възкликнал Сигурдур Оли и въобще не прикрил възбудата си.
„Да, два кашона.“
„Знаеш ли къде може да са те сега?“
„Аз? Не, нямам никаква представа. Да не би в наши дни тия плочи да представляват нещо специално?“
„Знам за един британец, който може би е готов да убие заради тях“ — казал Сигурдур Оли, а лицето на Балдур се превърнало във въпросителен знак.
„Какво искаш да кажеш?“
„Нищо — отвърнал Сигурдур Оли и погледнал часовника си. — Трябва да тръгвам. Може би ще трябва да се чуем с теб отново, за да уточним някои подробности. Би било добре, ако ми се обадиш в случай че си припомниш нещо, без значение колко дребно може да е.“
„Честно казано, в миналото нямаше кой знае какъв избор — рекъл човекът. — Сега е съвсем друго, всеки втори е гей, или поне му се иска да е такъв.“
Балдур се усмихнал на Сигурдур Оли, който едва не се задавил с чая.
„Извинявай!“ — казал Сигурдур Оли.
„Няма нищо, чаят е силничък.“
Сигурдур Оли се изправил. Балдур също станал на крака и изпратил полицая до вратата.
„Знаем, че са се заяждали с Гвюдлойгур в училище — уточнил Сигурдур Оли, докато се сбогувал — и че е бил наричан с разни имена. Дали си спомняш да е споменавал това пред теб?“
„Очевидно е, че е бил тормозен, защото е посещавал певческия хор, пеел е прекрасно и не е ритал топка. Всъщност по много неща е приличал на момиче. Като че ли го чух да споменава, че не се е чувствал много сигурен във взаимоотношенията си с другите. Казваше ми, че сякаш е разбирал защо са го тормозели. Но не си спомням да е споменавал някакъв конкретен прякор…“
Балдур се поколебал.
„Да?“ — казал Сигурдур Оли.
„Знаеш, когато бяхме заедно…“
Сигурдур Оли поклати неразбиращо глава.
„В леглото…“
„Да?“
„Той искаше понякога да му казвам «моята малка принцеса»“ — рекъл Балдур и лека усмивка заиграла по устните му.
Ерлендур гледаше втренчено Сигурдур Оли.
— Малка принцеса?
— Това каза той.
Сигурдур Оли стана от леглото на Ерлендур.
— А сега трябва да се прибирам. Бергтора ще полудее. Значи, ще си бъдеш у дома за Коледа?
— А кашоните с плочи? — попита Ерлендур. — Къде може да са сега?
— Този човек нямаше ни най-малка представа.
— Малката принцеса? Филмът с Шърли Темпъл? Каква е връзката? Даде ли някакво обяснение за тия неща, този Балдур?
— Не, не знаеше какво може да означава.
— Не е задължително да означава нещо специално — каза Ерлендур сякаш на себе си. — Някакъв гей жаргон, който никой друг не разбира. Може да не е по-странно от много други неща. Значи, мразел се е, така ли?
— Нямал високо мнение за себе си, така каза този негов приятел. Двойственост.
— Поради хомосексуалните му комплекси или заради друго?
— Не знам.
— Не го ли попита за това?
— Винаги можем да говорим с него пак, но изглеждаше, че не знае много за Гвюдлойгур.
— Както и ние — глухо промълви Ерлендур. — Ако е искал да скрие, че е бил гей преди двайсет-трийсет години, дали е продължил с тази игра на криеница и по-нататък?