— Това е въпросът.
— Досега не съм срещал никой, който да споменава, че е бил гей.
— Да, добре, във всички случаи аз трябва да ти кажа довиждане — рече Сигурдур Оли вече на крака. — Има ли нещо друго за днес?
— Не — отвърна Ерлендур. — Всичко е наред. Благодаря за поканата и поздрави Бергтора от мен. Опитай се да бъдеш добър с нея.
— Винаги съм добър с нея — подчерта Сигурдур Оли и забърза към къщи.
Ерлендур погледна часовника си и видя, че времето на срещата с Валгердур е дошло. Извади последната видеокасета със записите на банката от плейъра и я сложи най-отгоре върху купчината. В това време мобилният му телефон започна да звъни.
Беше Елинборг. Каза му, че била говорила с прокурора по повод бащата, пребил сина си.
— Колко мислят те, че ще получи този човек? — попита Ерлендур.
— Мислят, че дори може да се измъкне — отговори Елинборг. — Няма да бъде осъден, ако продължава да се придържа към изявлението си. Ако просто продължи да отрича. Няма да му се наложи да лежи и минута.
— А доказателствата? Следите по стълбището? Бутилката драмбуйе? Всичко това сочи…
— Не знам какъв смисъл има да се ровим. Вчера излезе присъда по дело за нападение. Човек е бил намушкан многократно с нож. Нападателят получи осем месеца затвор, четири от които условно, което означава, че ще седи в затвора два месеца. Това справедливо ли е?
— А бащата ще си върне ли момчето?
— Със сигурност. Единственото положително, ако въобще може да се нарече положително, е, че, както изглежда, на момчето действително много му липсва баща му. Това не го разбирам. Как може да е толкова привързано към баща си, след като го пребива? Не го разбирам това. Нещо трябва да липсва тук. Нещо, което сме изпуснали. Това просто не се връзва.
— Ще говорим по-късно. — Ерлендур погледна часовника си. Беше закъснял за срещата с Валгердур. — Можеш ли да направиш нещо за мен? Стефания каза, че била със своя приятелка тук в хотела преди няколко дни. Искаш ли да поприказваш с тази жена и да получиш евентуално потвърждение?
Ерлендур й продиктува името на жената.
— Няма ли най-после да се махнеш от тоя хотел и да се прибереш вкъщи?
— Престани да ми дотягаш! — каза Ерлендур и затвори телефона.
28
Когато слезе във фоайето, Ерлендур видя там главния сервитьор Роузант. Запита се дали има време да свърши още нещо. Валгердур със сигурност беше вече пристигнала в хотела. Ерлендур погледна часовника си, направи гримаса и се отправи към главния сервитьор. Това не би трябвало да отнеме много време.
— Разкажи ми за курвите! — каза той без никакво предисловие, докато Роузант вежливо разговаряше с двама гости на хотела. Те очевидно бяха исландци, защото се взряха в Ерлендур с почуда, след което извърнаха лица към Роузант с някакво очакване в погледа.
Роузант се усмихна и малкият му мустак се повдигна. Извини се учтиво на двамата гости, поклони се и отведе Ерлендур настрана.
— Хотелът, това са хората и трябва да се погрижим да им е добре, не каза ли някаква подобна глупост? — попита Ерлендур.
— Не е глупост. Това ни учеха в училището за сервитьори.
— Учеха ли ви също как главните сервитьори да бъдат и сводници?
— Не знам за какво говориш.
— Ще ти кажа, щом не знаеш. Направил си малък публичен дом в хотела.
Роузант се усмихна.
— Публичен дом? — повтори той.
— Има ли нещо общо с убийството на Гвюдлойгур твоето сводничество?
Роузант поклати глава.
— Кой е бил при Гвюдлойгур, когато е бил убит?
Гледаха се очи в очи, докато накрая Роузант отклони поглед към пода.
— Никой, за когото да знам — каза той.
— Да не си бил ти самият?
— Някой от вашите сне показанията ми. Имам алиби.
— Гвюдлойгур имаше ли нещо общо с курвите?
— Не. И аз нямам нищо общо с никакви курви. Не знам откъде получаваш информация за кражби от кухнята и проститутки. Това е някаква безсмислица. Аз не съм сводник.
— Но…
— Имаме известна информация за някои наши гости. Чужденци, които идват на конференции. Също и исландци. Те искат компания и ние се опитваме да помогнем. Ако се срещат с красиви жени тук по баровете и се чувстват добре…