— Тогава всички са доволни. Това благодарни клиенти ли са?
— Много.
— Значи, ти си един вид осигурител на курви — каза Ерлендур.
— Аз…
— Е, от твоята уста звучи по-романтично. Управителят на хотела определено ти е съучастник. И шефът на рецепцията ли е от вашите?
Роузант се поколеба.
— Шефът на рецепцията от вашите ли е? — повтори Ерлендур.
— Той не споделя нашето желание да задоволява различните нужди на клиентите.
— Различните нужди на клиентите — изимитира го Ерлендур. — Къде се учите да приказвате по този начин?
— В училището за сервитьори.
Ерлендур погледна часовника си.
— И по какъв начин се разминава мнението на шефа на рецепцията с твоето?
— Понякога влизаме в конфликт.
Ерлендур си припомни, че шефът на рецепцията беше отрекъл в хотела да има проститутки, и си помисли, че вероятно той беше единственият от шефовете в хотела, на когото му пукаше за името на заведението.
— Но ти се опитваш да потушаваш конфликтите, или?
— Не знам за какво говориш.
— Много ли ви се пречка той?
Роузант не отговори нищо.
— Ти му изпрати курвата, нали? Леко предупреждение, ако си мисли да си отваря много устата. Бил си в заведението и си го видял, след което си изпратил някоя от курвите ти при него.
Роузант се двоумеше.
— Не знам за какво говориш — повтори той.
— Не, със сигурност не знаеш.
— Той просто е ужасяващо честен — каза Роузант и мустакът му се повдигна в почти незабележима ехидна усмивка. — Не иска да разбере, че е най-добре ние сами да контролираме това.
Валгердур чакаше Ерлендур на бара. Както на предната им среща, така и сега тя бе леко, но изкусно гримирана, което подсилваше чертите на лицето й. Под черното кожено палто носеше бяла копринена риза. Поздравиха се с ръкостискане и тя колебливо се усмихна. Той се зачуди дали тази им среща беше ново начало на отношенията им. Не можеше да си представи какво можеше да иска тази жена от него. При последното им виждане, когато се срещнаха в преддверието на хотела, тя като че ли бе казала последната си дума по повод на връзката им. Валгердур се усмихна и го попита дали да му предложи нещо от бара, или той може би е на смяна?
— По филмите ченгетата никога не пият, ако са на смяна — рече тя.
— Не гледам филми — отвърна с усмивка Ерлендур.
— Не — каза тя. — Четеш книги за мъчения и смърт.
Седнаха в един ъгъл на бара и мълчаливо загледаха хората наоколо. Колкото повече наближаваше Коледа, толкова по-силен ставаше шумът, който вдигаха гостите на хотела, поне така се струваше на Ерлендур. От високоговорителите непрестанно се разнасяха коледни песни, чужденците внасяха украсени пакети в хотела и пиеха бира, сякаш не знаеха, че никъде другаде в Европа, ако не и в целия свят, няма по-скъпа бира от местната.
— Успяхте да вземете проба от Уапшот — каза той.
— Що за човек е той всъщност? Трябваше да го съборят на земята и насила да му отварят устата. Доста неприятно беше да го видиш как се държи, как се съпротивлява на полицаите в килията.
— Не мога да го разбера напълно — отвърна Ерлендур. — Не съм сигурен какво точно прави тук и какво крие.
Не му се щеше да се разпростира за поведението на Уапшот, не искаше да говори за детската порнография и присъдите за сексуални престъпления, които колекционерът беше получавал във Великобритания. Струваше му се, че не върви някак да говори за тия неща точно с Валгердур, още повече че Уапшот все пак имаше право личният му живот да не бъде обсъждан под път и над път с всеки срещнат.
— Предполагам, че ти си много по-привикнал към това, отколкото аз — каза Валгердур.
— Никога не съм взимал проба от слюнката на човек, който е хвърлен на земята, лежи там и пищи.
Валгердур се засмя.
— Не това имах предвид. Не съм седяла така сама с друг, освен с мъжа ми, в продължение на, мисля, трийсет години. Тъй че ще ме извиниш, ако се държа… непохватно.
— Значи, сме еднакво непохватни — отвърна Ерлендур. — Аз също нямам голям опит. Скоро ще стане четвърт век, откакто се разделих със съпругата ми. Жените в моя живот могат се изброят на три пръста.
— Мисля, че съм на път да се разделя с него — каза Валгердур унило и Ерлендур я погледна изненадано.
— Какво искаш да кажеш? — попита той. — Да се разделиш със съпруга си?