— Така е — каза отново Монталбано, все по-възхитен и все по-боязлив да не прекъсне с някое неподходящо наблюдение нишката на това разсъждение.
— Само отмъкнатата торба сама по себе си струва половин милиард лири заради скъпоценностите, които са в нея. За редовия крадец тя означава, че си е изкарал надницата за деня. Така ли е?
— Така е.
— Но редовият крадец какъв интерес има да вземе и дрехите? Следователно, след като е отмъкнал със себе си дрехите, гащичките и обувките, започваме да си мислим, че не става въпрос за обикновен крадец. Всъщност той е обикновен крадец, който, действайки така, иска да ни накара да повярваме, че не е обикновен, а различен. Защо? Може да го е направил, за да обърка ситуацията, искал е да открадне торбата, която е струвала това, което е струвала, но тъй като е извършил убийство, се е опитал да замаскира своята истинска цел.
— Правилно — каза Монталбано, без да са го питали.
— Да продължим напред. Може би този крадец е отмъкнал от вилата и други стойностни неща, за които не знаем.
— Може ли да се обадя по телефона? — попита комисарят, обзет от някаква внезапна мисъл.
Обади се в хотел „Джоли“ и поиска да говори с директора Клаудио Пицота.
— А, комисарю, каква жестока история! Ужасна! Току-що научихме от „Свободна мрежа“, че клетата госпожа Ликалци…
Николо Дзито беше съобщил новината, а той беше забравил да чуе как журналистът е изкоментирал случката.
— По „Телевигата“ също имаше репортаж — добави директорът Пицота между удовлетворението, което в действителност изпитваше, и престорената си печал.
Галуцо беше изпълнил дълга си към зет си.
— Какво трябва да направя, комисарю? — попита разтревожено директорът.
— Не ви разбирам.
— С тези журналисти. Обсаждат ме. Искат интервюта. Разбрали са, че клетата госпожа е била отседнала при нас…
От кого биха могли да са го научили, ако не от самия директор? Комисарят си представи Пицота на телефона, който свикваше журналистите, обяснявайки как и по какъв начин би могъл да направи интересни разкрития за красивата, млада и най-вече намерена гола убита жена…
— Действайте, по дяволите, както желаете. Слушайте, госпожа Микела обикновено носеше ли някое от бижутата, които притежаваше? Имаше ли часовник?
— Разбира се, че ги носеше, дори и дискретно. Иначе защо й е трябвало да ги взема със себе си от Болоня във Вигата? Що се отнася до часовника, на китката й винаги стоеше един прекрасен Piaget, тъничък като лист хартия.
Благодари, затвори и съобщи на госпожа Клементина онова, което току-що беше научил. Госпожата помисли малко над казаното.
— Сега трябва да се установи дали се отнася за крадец, който се е превърнал в убиец по необходимост, или за убиец, който иска да се престори на крадец.
— Инстинктът ми подсказва да не вярвам на историята с крадеца.
— Не е добре да се доверяваме на инстинкта.
— Но, госпожо Клементина, Микела Ликалци беше гола, току-що е била излязла изпод душа, крадецът е щял да чуе шума и да изчака, преди да влезе в къщата.
— А кой ви е казал, че крадецът вече не е бил в къщата, когато госпожата е пристигнала? Тя влиза, а той се прикрива. Когато госпожата се пъха под душа, крадецът си мисли, че това е подходящият момент. Излиза от своето скривалище, обира, което трябва да обере, но е изненадан от госпожата. Тогава крадецът реагира, както вече знаем. Възможно е да не е имал никакво намерение да я убива.
— Как ли се е промъкнал този крадец?
— Както сте влезли вие, комисарю.
Уцелен в десетката, Монталбано не отговори.
— Да преминем към дрехите — продължи госпожа Клементина. — Едно е, ако са изнесени, за да се разиграе театър. Но ако на убиеца му се е налагало да направи така, че те да изчезнат, това вече е съвсем друга работа. Защо са му били толкова важни?
— Можело е да представляват опасност за него, да бъде идентифициран — каза комисарят.
— Да, добре го казахте, комисарю. Но е ясно, че не са представлявали опасност, когато госпожата е била облечена с тях. Изглежда, са се превърнали в такава след това. Но как?
— Може би по тях са останали петна — каза със съмнение Монталбано. — Вероятно от кръвта на убиеца. Макар че…
— Макар че?
— Макар че из спалнята нямаше кръв. Имаше само малко върху чаршафа, но се е стекла от устата на госпожа Микела. Но може би са били други петна. От повръщано, само като пример го казвам.