— Разбира се — отговори му Серавале, приближавайки към него пепелника.
Монталбано извади бавно пакета, взе от него три цигари, завъртя ги една след друга между палеца и показалеца си и си избра тази, която му се стори най-мека, а останалите две ги върна в пакета и започна да се опипва, за да намери запалката си.
— За съжаление, не мога да ви помогна, защото не пуша — каза антикварят.
Комисарят най-накрая намери запалката в джобчето на сакото си, огледа я, все едно никога преди това не я беше виждал, запали цигарата и върна запалката на мястото й.
Преди да продължи разказа, погледна с отнесен поглед Серавале. Горната устна на антикваря беше влажна, започваше да се изпотява под носа.
— Докъде бях стигнал?
— До жената, която била твърде привързана към любовника си.
— Ах, да. За съжаление, нашето главно действащо лице има лош порок. Залага големи суми на хазарт. Три пъти в тези последни три месеца е засичан в нелегални комарджийници. Представете си, дори един ден стига до болница, защото брутално е набит. Той казва, че е станал жертва на нападение с цел грабеж, но полицията предполага, повтарям, предполага, че става въпрос за предупреждение за неизплатени хазартни дългове. При всички случаи за нашия герой, който продължава да играе и да губи, ситуацията става все по-трудна. Споделя с любовницата си и тя се опитва да му помогне както може. Идва й на ум да си построи малка вила тук, защото мястото й харесва. Сега виличката се оказва щастлива възможност, защото, надувайки разходите по нея, през това време може да подсигури на приятеля си около стотина милиона лири. Планира градина, вероятно и построяването на басейн, все нови източници за пари на черно. Те обаче са само капка дъжд в пустинята, но не и двеста или триста милиона лири. Един ден госпожата, която за удобство в разказа ще нарека Микела…
— Един момент… — прекъсна го Серавале с усмивчица, която трябваше да изглежда язвителна. — А вашият главен герой как се казва?
— Да кажем, Гуидо — рече Монталбано, все едно това нещо не заслужаваше никакво внимание.
Серавале направи гримаса, заради потта ризата му беше залепнала за гърдите.
— Не ви ли харесват? Може да ги назовем Паоло и Франческа, ако желаете. Така или иначе, съдържанието не се променя.
Изчака Серавале да каже нещо, но тъй като антикварят не отваряше уста, подхвана отново:
— Един ден Микела се среща във Вигата със знаменит цигулар, който се е оттеглил да живее тук. Двамата си стават симпатични и госпожата разкрива на маестрото, че притежава стара цигулка, наследена от прадядо й. Мисля, че като на шега Микела я показва на маестрото и той още от пръв поглед си дава сметка, че се намира пред инструмент с твърде голяма музикална и парична стойност. Горе-долу над два милиарда лири. Когато Микела се връща в Болоня, разказва на любовника си цялата тази история. Ако нещата стоят както казва маестрото, цигулката е повече от продаваема, а съпругът на Микела трябва да я е виждал един или два пъти и никой не е наясно с истинската й стойност. Достатъчно е само да я подмени, да сложи в калъфа каквато и да е проста цигулка и Гуидо най-накрая ще се отърве от всичките свои беди. — Монталбано спря да говори, забарабани с пръсти върху калъфа и въздъхна. — Сега идва ред на най-лошата част — каза.
— Е, може и някой друг път да довършите разказа си — каза Серавале.
— Бих могъл, но ще трябва да ви накарам да се върнете от Болоня или аз лично да дойда при вас, което е твърде неудобно. С оглед на това, че сте толкова любезен търпеливо да ме изслушате, въпреки че умирате от жега, ще ви обясня защо считам тази част, която идва, за най-лошата.
— Защото ще трябва да говорите за убийство ли?
Монталбано погледна със зяпнала уста антикваря.
— Мислите, че е заради това ли? Не, свикнал съм на убийства. Смятам я за най-лошата част, защото трябва да изоставя конкретните факти и да навляза в мисълта на един човек, в това, за което той мисли. Всеки писател не би имал никакви трудности, но аз съм само читател на книги, които намирам за добри. Простете ми отклонението. На това място нашият главен герой събира някаква информация за маестрото, за когото му е говорила Микела. Открива не само че е голям изпълнител на световно ниво, но и че е познавач на историята на инструмента, на който свири. В действителност той деветдесет и девет на сто е отгатнал. Няма съмнение обаче, че въпросът, оставен в ръцете на Микела, ще се проточи. Но не е само това, защото жената, дори и да поиска да го продаде тайно от мъжа си, ще държи поне да е законно. От тези два милиарда лири за различни разходи, комисиони и за държавата ни, която ще пристигне внезапно като преминаващ крадец и ще предяви претенции за своята част, накрая ще остане по-малко от милиард. Има обаче един пряк път. И нашето главно действащо лице мисли за него ден и нощ и говори за това с един свой приятел. Приятелят му, който, да приемем, че се казва Еоло…