Говорителят на Камарата зае мястото си пред масата. Не беше обичайният нагизден с шарени дрехи идиот, а тъмен мъж с брада и огромен като варел гръден кош. Той вдигна високо жезъла си и го стовари с оглушителен тътен върху плочите на пода.
— Обявявам съвещанието на Камарата на лордовете на Съюза за открито! — извика той. Шумът в залата постепенно заглъхна.
— Тази сутрин имаме само един въпрос за разглеждане — каза Хоф и обходи залата със суров поглед изпод гъстите си вежди, — въпрос, изискващ кралско правосъдие.
Тук-там из залата се понесе мърморене.
— Става дума за кралския лиценз за търговия в свободния град Уестпорт. — Шумът се усили: ядосан шепот, наместване на благородническите задни части по пейките, познатото скърцане на перата по огромните книги. Джизал забеляза веждите на лорд Брок да се сключват, а ъгълчетата на устата на лорд Хюгън да провисват. Новината за предстоящото не им допадна. Лорд-шамбеланът подсмръкна, отпи от виното си и зачака шумът да стихне. — Този въпрос не е от моята компетенция, но…
— Абсолютно вярно! — подвикна навъсеният лорд Ишър от първия ред и се намести на пейката.
Хоф изгледа възрастния благородник право в очите.
— И поради това ще дам думата на човек, от чиято компетенция е! Моят колега от Висшия съвет, архилектор Сълт.
— Камарата на лордовете изслушва архилектор Сълт! — прогърмя гласът на говорителя, докато главата на Инквизицията слизаше с грациозна походка от подиума и застана в центъра на кръглия под. Той се усмихна благо на навъсените лица срещу себе си.
— Уважаеми лордове — бавно започна Сълт с напевен глас, като подчертаваше всяка своя дума с грациозен жест, — през последните седем години, след славната ни победа над Гуркул, кралският лиценз за изключителни права над търговията в Уестпорт бе в ръцете на почетната Гилдия на търговците на платове.
— И те сътвориха чудеса с него! — извика лорд Хюгън.
— Спечелиха ни войната! — изръмжа лорд Берзин и удари с месестия си юмрук по пейката до себе си.
— Свършиха прекрасна работа!
— Чудесна работа! — подеха и други.
Архилектор Сълт започна да кима с глава, докато чакаше шумът да стихне.
— Наистина, така е — каза той и започна да крачи с походката на танцьор. Всяка негова дума се запечатваше със скърцане на перата в дебелите книги. — Аз ще съм последният, който ще го отрече. Чудесна работа свършиха. — Той рязко се извъртя и полите на палтото му изплющяха във въздуха. Сега лицето му бе изкривено в брутална физиономия и зловеща усмивка, разкриваща всичките му зъби. — Чудесна работа в укриването на данъци! — изкрещя той.
Множеството в залата ахна.
— Чудесна работа в потъпкването на кралските закони!
Учудените възклицания прозвучаха още по-силно.
— Чудесна работа в измяна срещу короната!
Надигна се буря от протести, размахаха се юмруци и към пода полетяха листове хартия. Посинели от ярост лица се втренчиха от обществената ложа, други, откъм банките, се зачервиха от крещене. Джизал се огледа, като не вярваше на ушите си.
— Как смеете, Сълт! — изрева лорд Брок, докато архилекторът рязко се извърна и тръгна обратно към подиума. Тънката усмивка отново бе на устните на Сълт.
— Настояваме за доказателства! — извика лорд Хюгън. — Искаме правосъдие!
— Кралско правосъдие! — извика някой от задните редове.
— Трябва да ни дадете доказателства! — извика лорд Ишър, когато шумът в залата вече бе намалял достатъчно.
Сълт отметна назад полите на палтото си и фината материя описа вълна във въздуха, докато той сядаше плавно в стола си.
— О, именно това смятам да направя, лорд Ишър!
Тежкото резе на една от страничните врати беше издърпано и силното изщракване полетя като ехо. В залата се понесе шумоленето на множеството тела на лордове и представители, които едновременно се извърнаха, изправиха или наведоха напред, за да видят какво ставаше. Хората от обществената ложа занадничаха нетърпеливо и опасно ниско наведени през парапета. Залата притихна. Джизал преглътна. Зад страничната врата се чу поредица от почукване, потропване и провлачване по пода, после от мрака изникна странна и зловеща процесия.