Пръв влезе Санд дан Глокта. Както обикновено, куцаше, силно облегнат на бастуна си, но главата му бе гордо вдигната и беззъбата усмивка грееше на хлътналото му лице. След него влязоха трима мъже с оковани китки и глезени, навързани един за друг с вериги. Влачеха босите си крака по пода и с дрънчене на окови и вериги се отправяха към централния подиум. Бяха облечени в дрехи от кафяво зебло, символ на покаяние, а главите им бяха обръснати до кожа. Изобличени предатели.
Първият затворник не спираше да облизва устни и погледът му се стрелкаше наоколо. Беше пребледнял като платно. Вторият беше по-набит и завличаше леко левия си крак. Вървеше прегърбен, с несигурна походка и устата му висеше отворена. Джизал забеляза тънка струйка лиги, които провиснаха от долната му устна и покапаха по плочите на пода. Третият, болезнено слаб и изпит, имаше огромни черни кръгове под очите. Той започна бавно да се оглежда и да мига с широко отворени очи, но очевидно не разбираше какво точно става. Джизал моментално разпозна мъжа, който влезе след затворниците: огромният албинос от тъмната уличка. Внезапно почувства хлад и неудобство и неспокойно се размърда на мястото си.
Сега предназначението на пейката стана ясно. Тримата затворници се свлякоха на нея, а албиносът коленичи и закопча оковите им за тръбата в основата й. Залата бе напълно притихнала. Всички очи бяха вперени в сакатия инквизитор и тримата му затворници.
— Започнахме нашето разследваме преди няколко месеца — каза Сълт, с огромното самодоволство от факта, че цялото внимание бе насочено към него. — Най-обикновен случай на нередности по счетоводните книжа, няма да ви занимавам с подробности. — Той се усмихна на Брок, Ишър и Берзин. — Наясно съм, че сте заети хора. Кой би си помислил тогава, че един такъв дребен случай ще стигне дотук? Кой би си помислил, че измяната е пуснала корените са така дълбоко?
— Ясно — каза нетърпеливо лорд-шамбеланът иззад бокала си с вино. — Инквизитор Глокта, имате думата.
Говорителят на Камарата удари с жезъла си по пода.
— Камарата на лордовете на Съюза изслушва Санд дан Глокта, независим инквизитор!
Облегнат на бастуна си, в средата на кръглия под на залата, Глокта изглеждаше напълно равнодушен, предвид важността на обстановката. Учтиво изчака перата на писарите да довършат скърцането си, преди да заговори.
— Станете и застанете пред Камарата на лордовете — обърна се той към първия затворник.
Ужасеният мъж скочи на крака с дрънчене на окови. Облиза побелелите си устни и заоглежда с ококорени очи лицата от първия ред.
— Вашето име?
— Салем Рюз.
В гърлото на Джизал заседна буца. Салем Рюз? Познаваше този човек! В миналото баща му беше търгувал с него, за известен период беше редовен посетител на семейното имение! С нарастваща паника Джизал погледна към ужасения предател с избръснатата глава. В мислите му отново изплува пълничкият, добре облечен търговец с невероятно чувство за хумор. Той беше, нямаше съмнение. Очите им се срещнаха за миг и Джизал разтревожено отмести поглед. Баща му бе седял с този човек в семейната всекидневна! Стискал бе ръката му! Обвиненията в измяна са като заразна болест — прихващаш ги само от това, че си в една стая с болния! Погледът му бе привлечен отново към това така непознато и същевременно така добре познато лице. Копеле, как смееше да бъде предател?
— Вие сте член на почтената Гилдия на търговците на платове, нали? — продължи Глокта, като придаде иронична нотка на тона си при произнасянето на думата „почтена“.
— Бях — смотолеви Рюз.
— Каква бе дейността ви в гилдията? — Обръснатият търговец го погледна отчаяно в очите. — Дейността ви? — попита отново Глокта, този път с повече твърдост в гласа.
— Заговорничих срещу краля! — проплака търговецът и закърши ръце. Вълна от изумление премина през залата. Джизал усети кисел вкус в устата си. Видя самодоволната усмивка, която Сълт отправи на Маровия. Възрастният върховен правозащитник седеше с каменно изражение на лицето, но юмруците му върху плота на масата бяха стиснати до побеляване. — Извърших предателство! За пари! Върших контрабанда, подкупвах, лъгах… всички го правехме!
— Всички! — Глокта огледа залата с дяволита усмивка. — И ако някой се съмнява, имаме счетоводните книги, документи, разполагаме с точните суми. Цяла стая в Палатата на въпросите е пълна с тях. Стая, пълна с тайни, вина и лъжи. — Той бавно поклати глава. — Тъжно четиво, уверявам ви.