Брок се обърна към върховния правозащитник Маровия, който седеше неподвижно във високия си стол на подиума.
— Лорд Маровия, умолявам ви! Вие сте благоразумен и умерен човек! Нима ще позволите този… фарс?
Залата притихна в очакване на отговора на възрастния мъж. Той сключи вежди и поглади дългата си брада. Погледна през масата към усмихнатия Сълт и се покашля.
— Разбирам мъката ви, лорд Брок, наистина, но по всичко личи, че сега не е моментът да се вслушваме в умерени мнения. Висшият съвет разгледа случая и го намери за основателен. Ръцете ми са вързани.
Устата на Брок започна да се отваря и затваря беззвучно. Предвкусваше поражението.
— Това не е никакво правосъдие! — извика той и се обърна към останалите по банките. — За всички е видно, че тези мъже са били изтезавани!
Устните на архилектора се извиха в презрителна усмивка.
— А как бихте предпочели да процедираме с предателите и престъпниците? — извика пронизително той. — Нима сте готов да издигнете щит, зад който да се скрият изменниците? — Сълт удари с юмрук по масата, сякаш и тя беше виновна в държавна измяна. — Аз, от своя страна, няма да предам този велик народ в ръцете на враговете му! Било то вътрешни или външни врагове!
— Долу търговците от Уестпорт! — долетя вик от обществената ложа на балкона.
— Никаква милост за предателите!
— Искаме кралско правосъдие! — извика дебел мъж от задните редове. Залата поде гнева му и закрещя одобрително. Понесоха се викове за по-сурови мерки и строги наказания.
Брок огледа първия ред за съюзници, но не откри такива. Стисна юмруци.
— Това не е правосъдие! — изкрещя той и посочи тримата затворници. — Това не е доказателство!
— Негово величество е на друго мнение! — извика Хоф. — И не се нуждае от одобрението ви! — Той вдигна един документ. — С настоящото Гилдията на търговците на платове се разформирова! Лицензът им се отменя с кралски декрет! През следващите месеци Комисията по търговия на Негово величество ще разглежда кандидатури за изключителни търговски права в свободния град Уестпорт. До намирането на подходящи кандидати, маршрутите се дават в способни и лоялни ръце. Тези на Инквизицията на Негово величество.
Архилектор Сълт смирено сведе глава. Не обърна никакво внимание на яростните протести от банките на лордовете, както и от обществената ложа.
— Инквизитор Глокта! — продължи Хоф. — Камарата на лордовете ви благодари за вашето старание и ви моли да изпълните още една задача. — Той му подаде малък лист хартия. — Това е заповед за задържането на магистър Колт, подписана лично от краля. Молим ви да я изпълните незабавно.
Глокта се поклони сковано и пое заповедта от протегнатата ръка на лорд-шамбелана.
— Ти. — Хоф обърна поглед към Яленхорм.
— Лейтенант Яленхорм, милорд! — извика едрият лейтенант и енергично пристъпи крачка напред.
— Все едно — прекъсна го нетърпеливо шамбеланът. — Вземи двайсет мъже от Кралската гвардия и ескортирайте инквизитор Глокта до седалището на гилдията. Погрижи се нищо и никой да не напусне сградата без изричната му заповед!
— Веднага, милорд! — Яленхорм прекоси пода и тичешком заизкачва стълбите на пътеката, стиснал в ръка дръжката на сабята си, за да не се запречи в краката му. Глокта закуца след него с почукващ по стъпалата бастун. Листът със заповедта за ареста на магистър Колт стърчеше от здраво стиснатия му юмрук. Междувременно, огромният албинос беше изправил затворниците на крака и ги поведе, дрънчащи и олюляващи се, към вратата, през която бяха влезли.
— Лорд-шамбелан! — извика в последен опит Брок.
Джизал се замисли колко ли пари беше направил с помощта на търговците от гилдията. А колко ли се бе надявал още да направи. По всичко личеше, страшно много.
— С това приключваме работа за днес, уважаеми лордове! — остана непреклонен Хоф. Маровия се изправи още преди шамбеланът да довърши изречението, явно гореше от нетърпение да напусне залата. Огромните книги на писарите бяха затворени с трясък. Съдбата на Гилдията на търговците на платове бе решена. Въздухът в залата отново се изпълни с развълнуваното мърморене на множество гласове, усили се и се смеси с шума от тракането и тропането на банките, когато лордове и представители станаха да си вървят. Архилектор Сълт остана в стола си. Наблюдаваше съкрушените си противници да напускат унило първия ред. Джизал улови за последно отчаяния поглед на Салем Рюз, миг по-късно практик Фрост рязко дръпна веригата и той изчезна в мрака зад вратата.