Отвън площадът бе по-претъпкан и отпреди. Вълнението на гъстата тълпа нарастваше с всяка секунда, с разпространението на новината за разформироването на Текстилната гилдия сред онези, които не са били в залата. Хора стояха като заковани, не можеха да повярват на случващото се, други се щураха трескаво напред-назад изплашени, изненадани, объркани. Джизал забеляза мъж, който го гледаше втренчено, после забеляза, че човекът явно така си гледа. Беше пребледнял и ръцете му трепереха. Вероятно търговец от Уестпорт или човек достатъчно близък до гилдията, че да потъне заедно с нея. Тепърва щеше да има все повече такива хора.
Джизал бе обхванат от внезапен пристъп на радостно вълнение. Малко по-нататък, небрежно облегната на една каменна стена, стоеше Арди Уест. Не се бяха виждали от пиянския й изблик насам и Джизал се изненада колко много се зарадва, като я видя. Каза си, че достатъчно дълго я е държал настрани за наказание. Всеки заслужава възможност да се извини. Усмихна се широко и забърза към нея. Тогава забеляза с кого е тя в момента.
— Това жалко нищожество! — промърмори под носа си той.
Облечен в евтината си униформа, лейтенант Бринт си бъбреше непринудено с Арди, накланяше се към нея повече от допустимото, според Джизал, и украсяваше отегчителните си реплики с помпозни ръкомахания. Тя кимаше, усмихваше се, после главата й се килна назад и тя силно се разсмя, потупа кокетно лейтенанта по гърдите. Бринт, това дребно лайно, също се засмя. Двамата се смееха заедно. По неизвестна причина гневът на Джизал бе съпроводен от болезнен спазъм.
— Джизал, как си! — викна Бринт и продължи да се хили.
— За теб съм капитан Лутар! — сряза го Джизал. — А това как съм, не е твоя работа! Нямаш ли нещо друго за вършене?
За момент Бринт остана с широко отворена уста, после направи кисела физиономия.
— Да, господине — промърмори той, обърна се и се отдалечи с бърза стъпка. Джизал го изгледа как си тръгва с още повече презрение от обикновеното.
— Ау, това беше направо страхотно — изкоментира Арди. — Така ли се държиш обикновено пред дами?
— Не бих казал. Защо? Да виждаш някоя наоколо?
Джизал се обърна и за момент му се стори, че забеляза следа от самодоволна усмивка. Едно доста неприятно изражение на лицето й, сякаш избухването му й бе доставило удоволствие. За кратко се замисли дали пък тя не бе организирала тази среща? Дали не бе поставила умишлено себе си и този идиот на място, където Джизал да ги види, и така да го накара да ревнува… и тогава тя му се усмихна, засмя се и гневът му изчезна напълно. Днес изглежда прекрасно, помисли си той, със загоряла от слънцето кожа и изпълнена с жизненост. Смееше се силно, без да я е грижа кой ще я чуе. Беше красива. Повече от всякога досега. Разбира се, че това е случайна среща, как иначе? Арди го погледна с големите си тъмни очи и всичките му подозрения се стопиха.
— Трябваше ли да си така строг с него? — попита тя.
Джизал стисна зъби.
— Самозабравило се арогантно нищожество. Сигурно е просто незаконно роден син на някой благородник. Никакво потекло, жалки обноски и няма никакви пари…
— Повече от мен е и в трите области.
Прокле голямата си уста. Сега, вместо да изкопчи от нея извинение, той й дължеше такова. Отчаяно затърси изход от капана, в който сам се бе вкарал.
— О, но той е пълен идиот! — жално каза Джизал.
— Ами — Джизал с облекчение забеляза, как крайчетата на устните й се разтеглиха в лукава усмивка, — наистина е такъв. Да повървим?
Преди да успее да отговори, Арди го хвана под ръка и го поведе по Кралския булевард. Джизал се остави в ръцете й и двамата тръгнаха сред тълпата от развълнувани и уплашени хора.
— Значи е истина? — попита тя.
— Кое?
— Че с търговците от Уестпорт е свършено?
— Така изглежда. Старият ти приятел Санд дан Глокта беше в центъра на събитията, изнесе страхотно представление, като за недъгав.
Арди сведе очи.
— Недъгав или не, по-добре да не се изправяш срещу него.
— Наистина — в мислите на Джизал изплуваха отчаяните очи на Салем Рюз, преди да бъде отведен от залата по тъмния коридор, — по-добре не.
Двамата продължиха да вървят мълчаливо по широкия булевард, но това мълчание не бе неловко. На Джизал му харесваше да върви до нея. Вече не беше важно кой на кого дължи извинение. Може би тя беше права донякъде за фехтовката. Арди сякаш прочете мислите му.
— Как ти върви фехтовката?
— Бива. Как ти върви пиенето?
Тя повдигна вежди.