— Отлично. Ако имаше ежегоден турнир по пиене, съвсем скоро ще бъда забелязана от обществото.
Джизал се засмя и я погледна. Тя му отвърна с усмивка. Толкова е интелигентна, така остроумна и невероятно смела. И така прелестна. Джизал се замисли дали има друга като нея? Ех, само да имаше подходящото потекло и малко пари. И много пари.
Начини за бягство
— В името на Негово величество, отворете вратата! — за трети път избоботи лейтенант Яленхорм и заблъска по дървото с тежкия си юмрук. Ама че глупак. Защо така се оказва, че големите здравеняци обикновено имат толкова малки мозъци? Сигурно, защото карат предимно на мускули и в резултат мозъците им се съсухрят като сушени сливи.
Седалището на Текстилната гилдия се помещаваше във величествена сграда, на оживен площад, недалеч от Агрионт. Около Глокта и въоръжения му ескорт вече се бе събрала и продължаваше да расте значителна тълпа зяпачи: любопитни, изплашени, развълнувани. Май надушват кръв. Кракът на Глокта го болеше от бързането, но въпреки скоростното им пристигане, не очакваше да свари търговците от гилдията напълно неподготвени. Огледа се нетърпеливо около себе си. Погледна лицата на войниците от въоръжената стража, маскираните практици, непоколебимия поглед на Фрост и блъскащия по вратата млад офицер.
— Отворете вра…
— Стига вече глупости. Мисля, че са ви чули, лейтенант — намеси се решително Глокта, — но предпочитат да не отварят. Ще бъдете ли така добър да разбиете вратата?
— Какво? — зяпна Яленхорм първо към Глокта, после към тежката и добре залостена двойна врата. — Но как да…
Практик Фрост се засили напред и масивното му рамо срещна вратата. Разнесе се силен гръм и пукане на дърво. Откачената от пантите врата се сгромоляса с оглушителен трясък на пода.
— Ето така — промърмори Глокта и пристъпи напред под колонадата на входа, преди още всички трески от вратата да достигнат земята. Като ударен от гръм, Яленхорм го последва, а след тях и тракащите с броните си войници.
На пътя им в коридора се изпречи възмутен чиновник.
— Не можете просто да — уф! — извика той, когато Фрост го блъсна настрани и лицето му се заби в стената.
— Арестувайте този човек! — провикна се Глокта и посочи с бастуна си онемелия чиновник. Един от войниците го сграбчи в облечен в броня юмрук и го понесе навън. През разбитата врата нахлуха практиците, с тежки палки в ръце и свиреп поглед над черните маски.
— Арестувайте всички! — подвикна им през рамо Глокта и забърза по коридора, след масивния гръб на Фрост.
През една открехната врата Глокта видя търговец в ярка роба. Лицето му бе плувнало в пот, докато отчаяно хвърляше камари документи в пламъците на горяща камина.
— Дръжте го! — изкрещя Глокта. Двама практици влетяха в стаята и започнаха да налагат мъжа с палките си. Той изкрещя и падна на пода, като при това преобърна една маса и кракът му изрита висока купчина дебели счетоводни книги. Палките продължиха да се издигат и спускат и листове хартия и пепел от огнището полетяха из въздуха в стаята. Глокта продължи напред. Навсякъде около него се чуваха удари и крясъци. Въздухът в сградата се изпълни с миризмата на дим, пот и страх. Всички врати са завардени, но Колт сигурно има тайни изходи за бягство. Лукав човек е той. Да се надяваме, че не сме закъснели прекалено много. Проклет да е сакатият ми крак. Дано не е твърде късно…
Глокта продължи да накуцва, задъхан и примижал от болка, когато изведнъж нечия ръка се вкопчи в палтото му.
— Помогнете ми! — изпищя някакъв човек. — Невинен съм!
Окървавено, топчесто лице и пръсти, вкопчени в дрехите на Глокта, заплашващи да го повалят всеки момент на пода.
— Махнете го от мен! — кресна Глокта и започна да удря вяло мъжа с бастуна си, докато с другата си ръка отчаяно се опитваше да се задържи за стената. Един практик връхлетя и удари с палката си мъжа през гърба.
— Признавам всичко! — проплака мъжът, когато палката се издигна отново и се стовари върху главата му. После практикът хвана под мишниците отпуснатото тяло и го завлачи към изхода. Глокта забърза напред. Яленхорм вървеше до него със смаян поглед и широко отворени очи. Стигнаха до широко стълбище. Глокта с омраза огледа стъпалата. А, старите врагове винаги се изпречват на пътя ми. Махна с ръка на Фрост да мине напред и се заизкачва колкото можеше по-бързо. Покрай него един стъписан търговец биваше влачен надолу по стълбището. Той крещеше нещо за правата си, докато петите му се удряха във всяко стъпало.
Глокта се подхлъзна и насмалко не заби лице в стълбите, но нечия ръка го сграбчи за лакътя и го вдигна нагоре. Беше Яленхорм. Обърканото изражение все още стоеше на широкото му, честно лице. Здравеняците все пак имат своето приложение. Младият офицер му помогна да изкачи останалите стъпала. Глокта нямаше сили да откаже. А и защо да упорствам? Човек трябва да си знае мярката. Още повече, няма нищо благородно в това да си паднеш на лицето. От опит го знам.