— Сега вече напредваме! — Варуз плесна с пръчката страната на панталона си от задоволство. — Може би вече имаме шампион, а, майоре?
— Много е вероятно, маршал — каза Уест и разтри посинения си от падането лакът. Погледна косо към Джизал, който се наслаждаваше на одобрението на Варуз.
— Но да не се самозабравяме!
— В никакъв случай, маршал — категорично отвърна Джизал.
— Така де — продължи Варуз, — майор Уест е кадърен фехтовач, разбира се, и за теб е истинска привилегия да го имаш за партньор в тренировките. — Той се усмихна на Уест. — Но фехтовката е за младите, нали така, майоре?
— Разбира се, маршал — промърмори Уест, — за младите е.
— Бремър дан Горст, а също и другите на тазгодишния турнир ще бъдат напълно различни противници. Без много от обиграността на ветерана, естествено, но с много повече младежка енергичност, нали, майоре?
На трийсет, Уест продължаваше да се чувства достатъчно енергичен, но реши, че не си заслужава да спори. Осъзнаваше, че не е най-талантливият фехтовач на света.
— През последния месец имаме истински напредък, страхотен напредък. Ако успееш да запазиш концентрацията си, имаш шанс. Истински шанс! Браво! Ще се видим с двама ви утре сутрин. — При тези думи възрастният маршал напусна с наперена походка слънчевия двор.
Уест отиде до стената, за да прибере падналото си оръжие. Едната страна още го болеше от падането и се наведе да го вдигне с известно затруднение.
— И аз ще вървя — изръмжа той, докато се изправяше, в опит да скрие болката си.
— Важна работа?
— Маршал Бър иска да ме види.
— Ще има война, значи?
— Вероятно. Не знам. — Уест погледна надолу към Джизал. По неизвестна причина той избягваше погледа му. — Ами ти? Какво си намислил за днес?
Джизал въртеше остриетата в ръцете си.
— А, нищо конкретно… не, нищо. — Той вдигна плахо поглед. За толкова добър картоиграч беше направо жалък лъжец.
Тревожно чувство се загнезди в Уест.
— Липсата на планове не включва Арди, предполагам?
— Ммм…
Тревогата му се усили.
— Е?
— Може би — троснато отвърна Джизал. — Е, добре… да.
Уест се надвеси над младия капитан.
— Джизал — чу той гласа си да излиза през стиснатите му зъби, — искрено се надявам, че не възнамеряваш да спиш със сестра ми.
— Виж сега…
Нервите му не издържаха. Ръцете на Уест стиснаха раменете на Джизал.
— Не, ти виж сега! — изръмжа той. — Няма да позволя да се занасяш с нея, ясно ли е? Вече съм я виждал с наранени чувства и не искам да я виждам повече така! Нито от теб, нито от който да било друг! Тя не е поредната ти интрижка, разбираш ли ме?
— Добре — каза Джизал с пребледняло лице. — Разбрах! Нямам никакви планове за нея! Просто тя не познава никого тук и… можеш да ми вярваш… няма нищо нередно в това! Ау! Пусни ме!
Уест осъзна, че стиска раменете на Джизал с всичка сила. Как стана това? Просто искаше да поговорят, а беше преминал всякакви граници. С наранени чувства… проклятие! Не трябваше да го казва! Пусна рязко капитана и отстъпи назад. Потисна гнева си.
— Не искам да се виждате повече, ясно?
— Чакай малко, Уест, кой си ти, да…
Яростта отново го обзе.
— Джизал — изкрещя той, — аз съм ти приятел и като такъв те моля! — Пристъпи отново към него, по-близо отпреди. — Освен това съм неин брат и като такъв те предупреждавам! Стой настрана! Нищо добро няма да излезе от това!
Джизал се дръпна назад към стената.
— Добре… разбрах! Сестра ти е!
Уест се обърна и тръгна към изхода на двора. Разтри врата си, главата му туптеше от болка.
Когато Уест влезе в кабинета, лорд-маршал Бър седеше и гледаше през прозореца. Едър, мрачен, пълен мъж с гъста кафява брада и непретенциозна униформа. Уест се зачуди колко ли лоши бяха новините. Ако можеше да съди по изражението на маршала, доста лоши.
— Майор Уест — каза той и го погледна навъсено изпод гъстите си вежди, — благодаря, че дойде.
— Винаги, маршал. — Уест забеляза три грубо скалъпени дървени кутии върху една масичка до стената. Бър проследи погледа му.
— Дарове — каза той горчиво, — от нашия приятел на север — Бетод.
— Дарове?
— За краля. — Маршалът се намръщи и въздъхна през стиснати зъби. — Защо не погледнеш какво ни е изпратил, майоре?
Уест отиде до масичката и внимателно повдигна капака на една от кутиите. Разнесе се неприятната миризма на силно развалено месо, но вътре нямаше нищо, освен малко кафява пръст. Отвори следващата. Още по-силна миризма и още пръст по стените на кутията, също и няколко кичура руса коса. Уест преглътна и погледна към сериозния маршал.