— Не разбирам?
— Тази работа с Текстилната гилдия. Лоша работа. Важни хора бяха сериозно ощипани. Брок, Ишър, Берзин и други също. Сега се ослушват с набирането на доброволци. Кой знае какво, а и кога, ще изпратят. Тълпа изгладнели просяци, най-вероятно, добра възможност да се отърват от боклука в земите си. Просто безполезна тълпа от гърла за изхранване и тела за обличане и въоръжаване, а и изпитваме остра нужда от кадърни офицери.
— В моя батальон имам някои свестни момчета.
— Свестни момчета, да! Честни, надъхани, но без никакъв опит! Повечето от онези, които се биха на юг, останаха разочаровани. Напуснаха армията и не смятат да се връщат. Забелязал ли си възрастта на офицерите в последно време? Заприличали сме на училище! И като капак на всичко Негово височество принцът проявява интереси в командването на военна част. Не знае от коя страна се държи мечът, но се е наточил за слава и аз не мога да му откажа!
— Принц Рейнолт?
— Де тоз късмет! — извика Бър. — Рейнолт всъщност може да свърши някаква работа! За Ладисла говоря! Ще командва дивизия! Човек, който харчи хиляда марки месечно за дрехи! Липсата му на дисциплина е печално известна! Говори се, че насилил не една от прислужничките в двореца, но архилектор Сълт запушил устите на момичетата.
— Не може да бъде — каза Уест, въпреки че и той бе чувал подобни слухове.
— Наследникът на трона в центъра на опасността, при това, когато кралят е с влошено здраве? Шантава идея! — Бър стана, пак се оригна и лицето му се изкриви в гримаса. — Проклет стомах! — Отиде до прозореца и се загледа в Агрионт.
— Мислят си, че ще е лесна работа — каза тихо той, — онези във Висшия съвет. Малък излет в Англанд и връщане преди първите снегове. И това, след случилото се с Дънбрек. Никога няма да се научат. Така говореха и за войната с Гуркул и това за малко не ни довърши. Северняците не са такива диваци, за каквито ги смятат. Бил съм се с наемници от север в Старикланд: корави мъже, свикнали на тежък живот. Отгледани са в битки. Непреклонни, разбират от война в планински условия, в гори, в студ. Не следват нашите правила, дори не ги разбират. Ще докарат такова насилие и такава диващина на бойното поле, че гуркулите ще ни се сторят като малки дечица в сравнение с тях. — Бър се обърна към Уест. — Ти си израснал в Англанд, нали, майоре?
— Да, маршал, в южната част, близо до Остенхорм. Фермата на семейството ми беше там, преди баща ми да умре… — Думите на Уест бавно заглъхнаха.
— Отгледан си там?
— Да.
— Значи познаваш земята?
Уест сключи вежди.
— Този район, да, но не съм се връщал там от…
— Познаваш ли северняците?
— Някои. Много от тях все още живеят в Англанд.
— И говориш езика им?
— Да, малко, но те говорят много…
— Добре. Сформирам щаб, свестни мъже, на които мога да разчитам, че ще изпълняват заповедите ми и ще гледат така наречената ни армия да не се разпадне още преди да се е сблъскала с врага.
— Разбира се, маршал. — Уест се замисли. — Капитан Лутар е кадърен и интелигентен офицер, лейтенант Яленхорм…
— Ба! — викна Бър и ядосано махна с ръка. — Знам го Лутар, момчето е кретен. Точно за такива сополанковци говорех преди малко! Ти си този, който ми трябва, Уест.
— Аз?
— Да, ти! Маршал Варуз, най-прочутият воин на Съюза те препоръчва горещо. Според него си отдаден, решителен и старателен офицер. Точно качествата, които ми трябват! Във войната с Гуркул си бил лейтенант под командването на полковник Глокта, нали така?
— Е, да. — Уест преглътна мъчително.
— И твоята част е била първа в пробива при Улриок?
— Една от първите, ъ…
— Водил си мъже в битка и личните ти качества са неоспорими! Няма нужда от скромност, майоре, ти си моят човек! — Бър се облегна назад с доволна усмивка. После се оригна отново. — Моите извинения… проклет стомах!
— Мога ли да говоря открито, маршал?
— Аз не съм някоя придворна дама, Уест. Естествено, че ще говориш открито с мен. Настоявам за това!
— Назначение в лорд-маршалски щаб, сигурно разбирате. Аз съм син на обикновен човек, маршал. От простолюдието. И като командир на батальон ми е достатъчно трудно да печеля уважението на младшите офицери. А мъжете, на които ще трябва да давам заповеди, ако съм във вашия щаб, старши офицери с добро потекло… — Уест направи пауза. Раздразнението му не позволяваше да намери правилните думи. Маршалът го гледаше с безизразен поглед. — Те няма да го позволят!