Само това, че го видя, бе достатъчно странно за Логън. Градът нямаше край. А с навлизането на кораба им в залива, сякаш ставаше още по-необятен. Гора от бели сгради, обгърнати от всички страни с тъмни прозорци, застилаше хълмове с покриви и кули. Скупчени, притиснали стена до стена, напираха до самия ръб на брега.
Кораби и лодки от всякакъв вид се надбягваха в залива, с опънати платна. Моряците тичаха по палубите и пъплеха по такелажа, крещяха да надвикат шума на прибоя на морето по корпусите на корабите. Някои от съдовете бяха по-малки от двумачтовия им кораб, други го превъзхождаха в пъти. Логън ахна от удивление пред огромен кораб, който пореше водата към тях и носът му разбиваше вълните на ситни, блестящи капчици. Същинска планина от дърво, плаваща в омагьосано море. Мина покрай тях и разклати малкия им съд с дирята си, но след него се показаха други, много повече, навързани по безброй кейове покрай брега.
Засенчил очи с ръка, Логън вече различаваше хората на сушата. Дочу и шума на доковете. Далечна глъч и тропане от колелата на натоварените каруци по каменните улици. Малките точици на хората пъплеха като рояк черни мравки между кораби и сгради.
— Колко хора живеят там? — попита той.
— Хиляди — вдигна рамене Баяз, — стотици хиляди. От всички краища на Кръга на света. Има северняци, тъмнокожи кантики от Гуркул и отвъд него. Хора от старата империя, чак от далечния запад, търговци от свободните градове на Стирия. Има и от още по-далечни места — от Хилядата острова, поклонници на слънцето от Тонд и далечния Сулджук. Повече, отколкото можеш да преброиш — живеят, умират, работят, плодят се, пъплят един връз друг. Добре дошъл — Баяз разпери ръце да обхване красивия и необятен град — в цивилизацията!
Стотици хиляди, помисли си Логън. Умът му не го побираше. Стотици… хиляди. Че имаше ли толкова много хора в целия свят? Зяпаше града, търкаше очи и пак не можеше да проумее. Как ли изглеждаха тези стотици хиляди хора?
Час по-късно знаеше отговора.
Така притискан, заобиколен и блъскан от хора, Логън се бе чувствал единствено по време на битка. Всъщност с всичките крясъци, ярост, блъскане, страх и царящ хаос, доковете приличаха на точно това. Безмилостна битка, без край и победители. Необятното небе и откритите пространства бяха единствената компания, с която Логън бе свикнал. Дори когато яздеше по пътя с Баяз и Кай до себе си, се чувстваше някак притиснат. А сега навсякъде имаше хора, блъскаха се, ръгаха с лакти и викаха. Стотици! Хиляди! Стотици хиляди! Нима всичко това са хора? Хора като него, с мисли, настроения, сънища? Пред очите му изникваха и изчезваха лица — навъсени, тревожни и начумерени, извиха се в замайваща въртележка от цветове. Логън примигна, опита да преглътне, но гърлото му бе пресъхнало и дращеше болезнено. Зави му се свят. Това със сигурност е адът. Знаеше, че точно там му е мястото, но не помнеше да бе умирал.
— Малакус! — отчаяно изсъска той и разтегли яката си, в опит да си поеме въздух. Чиракът се обърна. — Чакай малко! Не мога да дишам!
— Сигурно е от миризмата — ухили се широко Кай.
Напълно възможно. Не само че приличаха на ада — доковете и миришеха така. Воня на риба, сладникави подправки, гниещи плодове, пресни изпражнения, потни коне и мулета и хора. Всички те се смесваха и набираха мощ под жаркото слънце, докато накрая сборният резултат изпреварваше по зловоние всяка от отделните съставки.
— Мърдай! — Нечие рамо изблъска Логън и изчезна в тълпата. Някакъв мъж го изгледа подозрително, докато се разминаваха. Малко момче го посочи с пръст и извика нещо. Жена с кошница припряно го заобиколи отдалеч, без да откъсва уплашени очи от него. Сега, като се замислеше, май всички го зяпаха, сочеха с пръст и не изглеждаха доволни от гледката.
Логън се надвеси към Кай.
— Навсякъде из Севера ме мразят и се боят от мен. Не ми е никак приятно, но поне знам защо. — Групичка навъсени моряци го наблюдаваха съсредоточено и си шепнеха нещо, докато не се скриха от погледа му зад тропаща волска кола. — А защо и тук е така?
— Бетод напредва бързо — промърмори Баяз, докато оглеждаше със сериозно изражение тълпата. — Войната му със Съюза вече е започнала. Боя се, че нищо от Севера не се радва на особена популярност в Адуа.
— Но те как разбират откъде съм?
— Биеш на очи — каза Малакус и го погледна многозначително.