— Но…
— Разчистете пътя!
Логън залитна към стената и се прилепи с гръб към нея. Баяз и Кай се наредиха до него. Тълпата се раздели на две и през нея премина дълга колона мъже, водени от въоръжени стражи. Някои от тях бяха млади, почти момчета, а други много възрастни. Всичките бяха мръсни и окъсани и единици изглеждаха здрави. Няколко бяха откровено сакати, куцаха по улицата, доколкото можеха. Един в първата редица беше само с една ръка. Минувач във великолепен пурпурен жакет постави върху сбърчения си нос квадратно парче плат, докато се разминаваше с окаяната колона.
— Какви са тези хора? — прошепна Логън на Баяз. — Престъпници?
— Войници — разсмя се магьосникът.
Логън се вторачи в тях — мърляви, кашляха, куцаха, някои нямаха дори обувки.
— Войници? Тези тук?
— О, да. Отиват на война срещу Бетод.
Логън разтри с пръсти слепоочията си.
— Преди време един от клановете излъчи за дуел срещу мен най-слабия си воин, човек на име Форли Слабака. Това беше техният начин да признаят загубата си и да се предадат. Защо този Съюз изпраща на бой своя „Слабак“? — Поклати мрачно глава. — С тези хора няма как да победят Бетод.
— Ще изпратят и други. — Баяз посочи с пръст към друга група мъже. — Онези също са войници.
— Тези там ли? — Логън погледна към група младежи, облечени в крещящи одежди от яркочервен и зелен плат. Двама имаха свръхголеми шапки. Тези поне носеха мечове или нещо подобно, но в никакъв случай нямаха вид на воини. Жени воини, може би. Логън огледа сериозно и двете групи. Мърлявите просяци и натруфените момчета. Не му бе лесно да прецени коя от двете е по-странна на вид.
Когато Баяз отвори вратата, някъде отгоре издрънча малка камбанка. Логън последва магьосника през ниската арка на входа, а Малакус последва него. След ярката светлина на улицата, магазинът изглеждаше тъмен и Логън имаше нужда от малко време, за да привикнат очите му към мрака. Покрай стените бяха подпрени големи дървени плоскости, по които имаше нескопосано нацапотени пейзажи — сгради, гора, планини. До тях, на стойки, висяха всякакви странни дрехи — разстилащи се мантии, зловещи плащове, рицарски брони, огромни шапки и шлемове, пръстени и други бижута, дори тежка кралска корона. На малък стелаж бяха наредени оръжия, предимно мечове и копия. Логън се приближи да ги огледа отблизо. Бяха имитации. Нищо на това място не бе истинско. Оръжията бяха просто боядисано дърво, короната бе направена от олющена ламарина, а бижутата не бяха нищо повече от цветно стъкло.
— Какво е това място? — попита той.
— Театрална работилница — отвърна Баяз, докато разглеждаше мантиите до стената.
— Какво?
— Хората в този град обожават спектаклите. Комедия, драма, всякакъв вид театър. А тази работилница осигурява необходимите материали за поставяне на пиесите.
— Нещо като истории? — Логън побутна с пръст един от дървените мечове. — Някои хора си нямат работа.
Дребен, пълничък мъж се появи от една врата в дъното и огледа подозрително тримата посетители.
— Мога ли да ви помогна, господа?
— Разбира се. — Баяз излезе напред и превключи с лекота на официалния език. — Ще поставяме пиеса и ни трябват костюми. Разбрахме, че сте най-добрите реквизитори в цял Адуа.
Човекът се усмихна напрегнато и заоглежда прашните им лица и изцапаните от път дрехи.
— Вярно, така е… ъъъ…, но качеството е скъпо, господа — каза той.
— Парите не са проблем. — Баяз извади пълна кесия и я метна небрежно на тезгяха. При падането си тя се отвори и тежките златни монети се пръснаха по дървото.
Очите на реквизитора грейнаха.
— Разбира се! От какво точно се нуждаете?
— Аз се нуждая от впечатляваща мантия, достойна за истински магус или могъщ магьосник, или нещо от сорта. Естествено, трябва да има нещо мистериозно в нея. Освен това ще ни трябва нещо подобно, но не чак толкова грандиозно, като за чирак, например. И накрая, одежди за могъщ воин, принц от далечния север. Мисля си за нещо с животински кожи, например.
— Мисля, че разбрах какво имате предвид. Ще видя с какво разполагаме.
Реквизиторът изчезна зад вратата, оттатък тезгяха.
— За какво са всички тия глупости? — попита Логън.
— Тук хората се раждат с положението си в обществото — усмихна се широко Баяз. — Има простолюдие — това са хората, които се бият във войните, обработват земята и вършат физическия труд. Дворянството върти търговията и строителството и върши умствената работа. Благородниците притежават земята и командват останалите. Има и кралско семейство… — Баяз кимна към короната, — но вече не си спомням то за какво точно беше. На север човек може да се издигне дотам, докъдето му стигат качествата. Виж само общия ни приятел Бетод. Но не и тук. Тук човек се ражда с мястото си и от него се очаква да си седи на него. Ако искаме да ни приемат на сериозно, трябва да изглеждаме като хора от високо потекло. Така облечени, няма да минем през портите на Агрионт.