Появата на реквизитора на вратата го прекъсна. Носеше цяла камара пъстри дрехи.
— Една мистична мантия, достойна за най-могъщия магьосник в света! Използвана е миналата година, на пролетния фестивал, за ролята на Ювенс в пиесата „Краят на империята“. Това е, ако позволите да отбележа, една от най-добрите ми творби.
Баяз поднесе към слабата светлина пурпурния плат и го огледа с възхищение. Със сребърна нишка върху мантията бяха извезани загадъчни диаграми, мистични символи, слънце, луна и звезди.
Малакус приглади с ръка лъскавата материя на своето абсурдно облекло.
— Не мисля, че щеше да ми се изсмееш така необмислено, Логън, ако се бях появил така облечен при огъня ти, а?
Логън го погледна изпитателно.
— Аз пък си мисля, че щях.
— А ето и едно страхотно варварско облекло. — Реквизиторът преметна през тезгяха една черна кожена туника, съшита с навита медна тел и ненужно гарнирана с фина, метална ризница. Посочи към втората част от костюма — кожено наметало. — Това е истински визон!
Смехотворно облекло, помисли си Логън, еднакво непригодно както за топлото време, така и за защита. Скръсти ръце върху старото си кожено палто.
— Очакваш от мен да облека това?
Реквизиторът бе видимо притеснен.
— Ще трябва да извините приятеля ми — намеси се Баяз. — Той е ново поколение актьор, слива се напълно с героя си.
— А, така ли? — изхлипа мъжът и изгледа Логън от глава до пети. — Е, северняците са… как да кажа… актуална тема.
— Естествено. И тържествено ви заявявам, Деветопръстия господар е най-добрият в своята област. — Баяз побутна с лакът Логън в ребрата. — Най-добрият. Гледал съм го.
— Разбира се, щом казвате. — Реквизиторът далеч не изглеждаше убеден. — Ако позволите да попитам, какво ще поставяте?
— О, това е нова пиеса. — Баяз замислено потупа с пръст по главата си. — Все още изчиствам детайлите.
— О, нима?
— Точно така. И ще е по-скоро една сцена, отколкото цяла пиеса. — Той погледна отново към мантията. Харесваше му как блестят бродериите на мистичните символи. — Сцена, в която Баяз, Първият магус, най-после се завръща, за да заеме мястото си във Висшия съвет.
— А — кимна реквизиторът одобрително, — политическа пиеса, значи. Хаплива сатира, предполагам. А какъв ще е тонът й — комедиен или драматичен?
Баяз погледна настрани към Логън.
— Тепърва предстои да разберем.
Варвари пред портата
Джизал летеше по алеята покрай защитния ров. Стъпалата му тупкаха по изтърканите павета, защитната стена се бе сляла в безкрайна бяла пелена от дясната му страна. Покрай него преминаваха кула след кула. Ежедневната обиколка на Агрионт. Откакто спря пиенето, издръжливостта му се повиши значително. Почти не се задъхваше. Беше рано и улиците бяха почти напълно безлюдни. Случайните минувачи обръщаха глави след него, някои дори подвикваха окуражително, но Джизал почти не ги забелязваше. Погледът му бе прикован в блестящата повърхност на защитния ров и мислите му бяха другаде.
Арди. Беше ли останало друго в главата му? След онзи ден, когато Уест го предупреди и той спря да се вижда с нея, реши, че така мислите му ще се върнат към обичайните неща, към други жени. Посвети се изцяло на фехтовката, опита да намери интерес в офицерската си служба, но откри, че не успява да се концентрира. Другите жени сега му се струваха бледи, повърхностни и скучни създания. Дългото тичане и монотонността на тренировките с пръта и гредата предоставяха предостатъчно поле за полет на мисълта. А и еднообразието на мирновременния войнишки живот допълнително влошаваше ситуацията: четене на скучни документи, стоене на стража, когато се налага, и ето че концентрацията се изплъзва и Арди отново е в главата му.
Облечена в селски дрехи, зачервена и изпотена от работа на полето. Изящна принцеса, обсипана с блестящи бижута. Къпе се в езеро насред гората, а той я наблюдава, скрит в храстите. Благоприлична и смирена, поглежда го срамежливо изпод дългите си мигли. Проститутка, стои в сенките при доковете и му кимва подканващо с глава. Разнообразието на фантазиите му бе безкрайно, но накрая те винаги завършваха еднакво.
Едночасовата обиколка на Агрионт бе завършена. Удостои стражата с полагащата им се доза безразличие и затича нагоре по дървения мост на южната порта. После сви вдясно към вътрешния двор, където го чакаше маршал Варуз. И през цялото време Арди се прокрадваше от дълбините на съзнанието му.