— Този рунд ще се играе с полунаточени остриета! — прогърмя гласът на лорд-маршала. — Две от три победи!
Уест беше извадил оръжията си и вървеше към очертания с бяла креда кръг върху старателно окосената трева. Сърцето на Джизал ускори ход, докато изваждаше остриетата от ножниците. Усещаше осезаемо всички погледи, приковани в гърба му. Застана върху точката си, срещу тази на Уест, и внимателно намести стъпала в тревата. Майорът вдигна остриетата и той направи същото. За момент останаха неподвижни един срещу друг.
— Начало! — извика Варуз.
Веднага стана ясно, че Уест не възнамерява да клекне и да му даде лесно победата. Нападна го с повече от обичайната си свирепост и го обсипа с тежки удари. Стоманата в ръцете им задрънча и застърга. Джизал отстъпи. Неудобството от погледите на всички тези хора, много важни хора измежду тях, надделя. С приближаване към ръба на кръга нервността му започна да отстъпва, а наученото по време на тренировките отново вземаше връх. Рязко се дръпна встрани, като така си осигури пространство и отклони ударите на Уест, последователно — вляво и вдясно. Краката му затанцуваха, докато избягваше атаките, беше прекалено бърз, за да бъде хванат натясно.
Лицата на хората изчезнаха, дори това на Арди. Остриетата му сякаш започнаха да се движат сами, нагоре, надолу, наляво и надясно. Дори нямаше нужда повече да ги следи с очи. Насочи погледа си към тези на Уест. Проследи ги как прескачат от земята към оръжията, после към танцуващите крака на противника му. Опитваха се да отгатнат намеренията на Джизал.
Видя връхлитането на Уест още преди да е започнало. Направи финт в едната посока, после се извъртя рязко в обратната и ловко се шмугна зад гърба на прелитащия покрай него майор. Сега просто трябваше да постави крак върху дъното на панталоните на противника си и да го изрита извън кръга.
— Туше! — извика маршал Варуз.
Трибуната избухна в смях, когато майор Уест се просна по очи в тревата.
— Туше в задника! — изкиска се принцът и перата на шапката му се развяха въодушевено.
— Една победа за капитан Лутар!
Паднал по очи, Уест вече не изглеждаше така заплашително. Джизал се поклони на публиката, позволи си дори малка усмивка към Арди, докато се изправяше. Разочарова се, когато видя, че тя дори не поглежда към него. Гледаше как брат й се надига от земята с едва забележима, злобна усмивка на лице.
— Добър ход — промърмори Уест през зъби, докато заемаше обратно мястото си в кръга. Джизал застана на своето. Едва успяваше да потиска усмивката си.
— Начало! — извика Варуз.
Уест отново тръгна силно, но Джизал започваше да свиква със ситуацията. Подхвана отново танца с краката и шумът от публиката се усили. Започна да влага малко повече финес в движенията си и тълпата реагира с превъзбудени „ооо“ и „ааа“ при всяко негово елегантно париране на атаките на Уест. Никога досега Джизал не се бе дуелирал така добре, движенията му бяха по-плавни и обиграни от всякога. Едрият майор започваше да се изморява, силата в ударите му намаля. Дългите остриета на рапирите им се срещнаха и остъргаха едно в друго. С въртеливо движение на дясната китка Джизал отскубна рапирата от ръката на Уест, скочи напред и го посече странично с кинжала.
— Ааа! — Уест примижа от болка и изпусна и второто си острие. Отскочи встрани и стисна наранената си ръка. Няколко капки кръв тупнаха на земята.
— Две победи към нула в полза на капитан Лутар! — обяви Варуз.
При вида на кръвта принцът скочи енергично на крака и шапката му се катурна от главата.
— Отлично! — изписка той. — Превъзходно!
И други се присъединиха към него, станаха на крака и бурно заръкопляскаха. Джизал се наслаждаваше на овациите им, широко усмихнат, всяко мускулче по тялото му завибрира от радост. Вече осъзнаваше за какво са били всичките тези тренировки.
— Добре се би, Джизал — промърмори Уест. По предмишницата му се стичаше кръв. — Вече си прекалено добър за мен.
— Съжалявам за раната — каза Джизал с широка усмивка на лице. Вътрешно не съжаляваше ни най-малко.
— А, дреболия. Просто драскотина. — Уест се отдалечи, смръщил вежди, стискаше китката си с ръка. Никой не му обърна внимание, докато напускаше двора, най-малко Джизал. В съревнованията важни са победителите.