— Е, все някой трябва да е видял нещо.
— А, ъъъ, Деветопръстия господар, предполагам…
— Деветопръстия?
— Да, нашият спътник от Севера — оживи се отново младежът. — Прочут войн, първенец и принц сред своите…
— Значи, ти си от старата империя, а той е северняк. Ама че сборна формация сте си спретнали.
— О, да — засмя се чиракът, — така е, предполагам…
— И къде е сега Деветопръстия?
— Мисля, че още спи, но мога да го събудя…
— Ако обичаш. — Глокта чукна с бастуна си по пода. — Сериозно изкачване трябва, за да стигнеш дотук, и предпочитам да не се налага да го повтарям по-късно.
— Не, ъъъ, разбира се… извинете. — Той бързо се отправи към една от вратите, а Глокта се обърна на другата страна и се престори, че оглежда дупката в стената. Лицето му се изкриви от болка и той трябваше да прехапе долната си устна, за да не се разплаче като дете. Свободната му ръка сграбчи ръба на разбитите камъни по края на дупката и стисна, колкото сила имаше.
След като спазъмът отмина, можеше да се съсредоточи върху пораженията. Дори на тази височина стената беше дебела цели четири фута. Представляваше солиден градеж от натрошен камък и циментов разтвор, а отвън беше облицована с дялан камък. За подобен отвор се иска огромен камък, изстрелян от мощен катапулт, или цяла група здрави работници, които се трудят денонощно в продължение на една седмица. Огромна обсадна машина или пък строителна група несъмнено биха привлекли вниманието на стражата. Тогава, как е станало това? Прокара длан по изкъртения камък. Беше чувал слухове, че в далечния Юг правели някакъв гърмящ прах. Възможно ли е малко такъв прах да свърши това?
Врата се отвори и Глокта се обърна. Видя едър мъж да се навежда, за да мине под ниския за ръста му горен праг на вратата. Мудно закопчаваше ризата си със силни, тежки длани. Преднамерена мудност. Сякаш може да се движи по-бързо, но не вижда смисъл от това. Косата му представляваше гъста маса от сплетени кичури, а разкривеното му лице бе цялото в белези. Средният пръст на лявата му ръка липсваше. А, ето откъде идва „Деветопръстия“. Много изобретателно, няма що.
— Спим до късно, а?
Севернякът кимна.
— Градът ви е прекалено горещ за мен — нощем не мога да спя, а денем съм сънен.
Кракът на Глокта пулсираше от болка, гърбът му стенеше, а врагът му бе вдървен. Едва успяваше да крие агонията си. Даваше мило и драго да можеше да се свлече в единствения останал в стаята стол и да закрещи с цяло гърло. Не, трябва да остана прав и да измъкна още няколко думи от тези шарлатани.
— Ще ми обясниш ли какво се случи?
Деветопръстия сви рамене.
— Станах да пикая през нощта. Видях някого в стаята. — Както изглежда, говореше официалния език на Съюза, въпреки че думите, които използваше, не бяха от най-изтънчените.
— Успя ли да видиш кой е този някой?
— Не. Беше жена, само това знам. — Раменете му се раздвижиха. Не се чувстваше много комфортно.
— Жена, казваш? Историята става все по-смехотворна с всяка изминала минута. Нещо друго? Дали ще е възможно да сведем броя на заподозрените до по-малко от половината население на града?
— Беше студено. Много студено.
— Студено? Ама, разбира се, защо не? В една от най-горещите нощи в годината.
Глокта се вгледа в очите на северняка и той устоя на погледа му. Имаше хладни, дълбоко хлътнали, сини очи. Това не са очи на идиот. Може и да прилича на животно, но не говори като такова. Мисли, преди да каже нещо, и после казва само, колкото е нужно. Опасен човек.
— По каква работа си в града, Деветопръсти господарю?
— Дойдох с Баяз. Ако искаш да знаеш той по каква работа е тук, питай него. Аз не знам, честно.
— Значи ти плаща за това?
— Не.
— Тогава го следваш, защото си му верен?
— Не съвсем.
— Но си негов прислужник, нали?
— Не. Не съвсем. — Севернякът почеса наболата си брада. — Не знам точно какво съм.
Голям грозен лъжец, ето това си. Но как да го докажа?
— И как успя тази жена да предизвика такова разрушение? — Глокта посочи около себе си с бастуна.
— Баяз го направи.
— Така ли? Как?
— Нарича го Изкуство.
— Изкуство ли?
— Необработената магия е дива и опасна — поде монотонно чиракът с възвишен тон, сякаш съобщаваше нещо от изключителна важност, — защото идва от Другата страна, а това, да черпиш от подземния свят, крие множество рискове. Магусите укротяват магията чрез познание и така създават Върховното изкуство, но подобно на ковача или…