— Да тръгваме. Не искаме да почнат без нас, нали?
— Не искаме. — Джизал пое дълбоко въздух, отвори очи и издиша тежко. Отблъсна се от стената и тръгна бързо през тунела. Изведнъж го обзе паника — къде са оръжията му? Отчаяно ги затърси с поглед наоколо, после въздъхна с облекчение. Бяха в ръката му.
В далечния край на залата стоеше солидна група: треньори, секунданти, приятели и членове на семейството, просто зяпачи. Веднага си пролича кои са състезателите; петнайсетте млади мъже стискаха здраво остриетата в ръце. Атмосферата на страх бе осезаема и заразна. Където и да погледнеше, Джизал виждаше само пребледнели, притеснени лица, изпотени чела и напрегнати погледи. Шумът на тълпата не помагаше за разведряването на напрегнатата обстановка. Навлизаше страховито силен през двойната врата в далечния край на залата, надигаше се и спадаше като бурно море.
Само един от присъстващите нямаше вид на притеснен от случващото се. Стоеше сам, облегнат с гръб на стената, подпрял едното си стъпало на мазилката и небрежно килнал назад глава. Наблюдаваше ставащото наоколо си през полузатворени клепачи. Повечето от състезателите бяха гъвкави, жилави и атлетични. Той не. Беше едър здравеняк с подстригана до кожа тъмна коса. Имаше дебел врат и челюст като стъпало пред входна врата — брадичка като на човек от простолюдието, помисли си Джизал. На един доста голям и мощен селянин със зъл нрав. Ако в ръката му не се поклащаха небрежно две остриета за фехтовка, Джизал спокойно би го объркал с нечий прислужник.
— Горст — прошепна в ухото му Уест.
— Ха, прилича повече на строител, отколкото на фехтовач.
— Сигурно, но външният вид лъже.
Постепенно шумът на тълпата намаля и заедно с него стихна и нервният шепот в стаята. Уест се заслуша.
— Обръщението на краля — прошепна той на Джизал.
— Приятели мои! Сънародници! Поданици на Съюза! — разнесе се звънтящ глас и напълно невъзпрепятствано мина през тежките врати.
— Хоф — изсумтя презрително Уест. — Дори и тук е иззел функциите на краля. Защо просто не сложи короната и да се приключи веднъж завинаги?
— На този ден преди месец мои приятели от Висшия съвет ми зададоха въпрос… редно ли е да има Турнир тази година? — От тълпата се разнесоха бурно освиркване и недоволни крясъци. — Логичен въпрос! — извика Хоф. — Защото сме във война! В смъртна битка със Севера! Всички свободи, които са ни така скъпи, всичките ни права, за които ни завижда цял свят, целият ни начин на живот са заплашени от примитивни диваци!
Един чиновник тръгна из залата и започна да отделя състезателите от придружителите им.
— Успех — каза Уест и го потупа приятелски по рамото. — Ще се видим отвън.
Гърлото на Джизал беше пресъхнало и той единствено успя да кимне с глава.
— Но мъжете, които ми зададоха този въпрос, са смели мъже! — прогърмя отново гласът на Хоф. — Мъдри мъже! До един патриоти! Мои предани колеги от Висшия съвет! И аз разбирам съмненията им относно тазгодишния Турнир! — Той направи дълга пауза. — Но аз им отговорих: „Не!“
Тълпата изригна в бурни овации. Хиляди крещящи гърла повториха последната дума на лорд-шамбелана. Джизал бе отведен в колоната на състезателите. Подредиха се в осем двойки рамо до рамо, една зад друга. Докато лорд-шамбеланът продължаваше тирадата си отвън, ръцете му се засуетиха с остриетата, независимо че ги бе проверил сигурно двайсет пъти вече.
— Не, казах им аз! Нима ще позволим на варварите, на тези животни от мразовития Север да потъпчат начина ни живот? Нима ще позволим този фар на свободата насред световното море от мрак да угасне? Не, им казах аз! Нашата свобода не е за продан, на никаква цена! В едно ви уверявам, приятели мои, сънародници и поданици на Съюза, ние ще спечелим тази война!
Нова вълна от одобрителни викове и аплодисменти. Джизал преглътна и се огледа притеснено. Бремър дан Горст стоеше до него, широко усмихнат, сякаш нищо на света не го тревожеше в момента. Едрият темерут има наглостта да му смигне.
— Проклет идиот — прошепна Джизал, но се постара устните му да не помръднат.
— И така, приятели, и така. — Хоф приключваше обръщението си. — Каква по-добра възможност от тази, изправени пред лицето на опасността, да възхвалим уменията, силата и мъжеството на няколко от най-храбрите синове на Съюза! Съграждани мои, поданици на Съюза, представям ви състезателите!