— Време е — промърмори Уест.
С театрален жест реферът вдигна ръка и посочи два пръста. Бавно се завъртя на място, докато изчакваше шумът да стихне.
— Днес ще имате удоволствието да се насладите на два дуела! — провикна се той и вдигна и другата си ръка, този път посочвайки три пръста. — Всеки с две от три победи! Четирима ще се дуелират пред вас! Двама ще си тръгнат… с празни ръце. — Реферът свали едната си ръка и поклати натъжено глава. Тълпата въздъхна дълбоко. — Но двама ще преминат в следващия кръг! — Публиката изрева възторжено.
— Готов? — Маршал Варуз се бе надвесил над рамото на Джизал.
Що за глупав въпрос. И какво, ако не съм? Тогава какво? Ще отменим всичко? Извинете, ама не съм готов, така ли? Ще се видим догодина? Но вместо всичко това, успя да каже само:
— Ммм.
— Време е — извика реферът и бавно се завъртя в центъра на арената — за първия дуел.
— Куртката! — викна Варуз.
— Ъ? — Джизал нервно разкопча копчетата и свали куртката си. Започна механично да навива ръкавите на ризата си и с периферното си зрение видя, че противникът му прави същото. Беше висок, слаб младеж с дълги ръце и плах, влажен поглед. Страховит противник, няма що, помисли си Джизал, когато видя как ръцете му трепереха, докато поемаше оръжията от секунданта си.
— Подготвен от Сеп дан Висен, родом от Ростод, Старикланд… — реферът направи драматична пауза — … Къртис дан Броя!
Последва вълна от ентусиазирани аплодисменти. Смешници, помисли си Джизал, биха ръкопляскали на всеки.
Високият младеж се изправи и тръгна с решителна походка към кръга. Стоманените му остриета проблеснаха на слънцето.
— Броя! — повтори реферът, докато дългурестият глупак заема мястото си.
Уест извади оръжията на Джизал от ножниците. От металическия звън отново му се доповръща.
Реферът посочи към загражденията за състезателите.
— Неговият противник днес! Офицер от Кралската гвардия и подготвен от самия лорд-маршал Варуз! — Понесоха се откъслечни аплодисменти и възрастният воин доволно се усмихна. — Родом от Лутар, Мидърланд, но жител на Агрионт… капитан Джизал дан Лутар!
Аплодисментите за Джизал бяха далеч по-силни от тези за Броя. Множество високи провиквания надделяха над общата глъч. Дочу извикани силно числа. Започваше приемането на залози. Изправи се на крака и отново му прималя.
— Късмет. — Уест подаде остриетата на Джизал с дръжките напред.
— Не му трябва късмет! — сопна се Варуз. — Този Броя е гола вода! Внимавай само за дистанцията! Натисни го, Джизал, натисни го!
Пътят до кръга от късата, пожълтяла трева му се стори цяла вечност. Виковете на тълпата кънтяха в ушите му, но не успяваха да заглушат ударите на сърцето му. Въртеше непрекъснато дръжките на оръжията в потните си длани.
— Лутар! — повтори реферът и се усмихна широко на приближаващия Джизал.
В главата му наизскачаха куп безсмислени въпроси. Арди в публиката ли е? Дали го гледа и се чуди ще дойде ли довечера на срещата? Ще загине ли във войната? Как успяват да докарат тревата за кръга насред Площада на маршалите? Погледна към Броя. Дали и той се чувстваше така? Сега тълпата бе притихнала. Тишината се стовари върху му, докато заемаше мястото си в кръга. Намести стабилно стъпала в пръстта. Броя разкърши рамене, тръсна глава и вдигна остриетата си. Джизал усети, че му се пикае. Ужасно му се пикаеше. Ами ако се напикае? Голямо тъмно петно отпред на панталоните му. Мъжът, който се опика на Турнира. Това нямаше да може да го преживее, не и след сто години.
— Начало! — извика реферът.
Нищо не се случи. Двамата мъже останаха на място, лице в лице, с готови за действие оръжия. Джизал усети сърбеж в едната си вежда. Искаше да се почеше, но как? Противникът му облиза устни и бавно пристъпи вляво. Джизал направи същото. Започнаха да се обикалят предпазливо. Сухата трева тихо зашумя под краката им. Започнаха да стесняват дистанцията помежду си и за Джизал целият свят се сви до разстоянието между върховете на рапирите им. Сега са само на крачка. Сега на един фут. Само шест инча помежду им. Цялото внимание на Джизал бе приковано в двете проблясващи точки. Три инча. Броя нанесе вял промушващ удар напред и Джизал го парира, без дори да се замисли над движението си.