Остриетата нежно иззвънтяха и това подейства като сякаш предварително уговорен сигнал. Тълпата възобнови крещенето си и отделни скандирания се извисиха над общия шум:
— Убий го, Лутар!
— Да!
— Мушкай! Мушкай!
Не след дълго отново се върна обичайната равномерна глъч на морето от хора, която започна да се надига и стихва съобразно движенията на противниците в кръга.
Колкото повече Джизал наблюдаваше дългурестия си противник, толкова по-лека му се струваше задачата му. Напрежението му изчезна. Броя атакува отново фронтално, но атаката му бе неумела и Джизал почти не трябваше да помръдва. Последва неубедително посичане отстрани, което Джизал парира без никакво усилие. Броя атакува със скок, но той бе откровено неадекватен и прекомерно разтеглен. Загуби равновесие и Джизал просто се отмести встрани и го мушна в ребрата със затъпения връх на рапирата си. Никакво усилие.
— Една победа за Лутар! — провикна се реферът и трибуните избухнаха в аплодисменти. Джизал се усмихна, наслаждавайки се на одобрението на публиката. Варуз се оказа прав, този противник бе истинско недоразумение, нямаше от какво да се притеснява. Още една победа и е в следващия кръг.
Джизал се върна в своята точка и Броя направи същото, като не спираше да разтрива с ръка ребрата си. Изгледа го свирепо изпод вежди. Джизал ни най-малко не се смути. Кръвнишките погледи вършат работа само ако после можеш да се биеш като хората.
— Начало!
Този път стесниха бързо дистанцията и размениха няколко бързи удара. Джизал не можеше да повярва колко бавен бе противникът му. Движеше се, все едно оръжията му тежаха по цял тон всяко. Броя започна да замахва широко с рапирата си, в опит да се възползва от по-дългите си ръце и така да притисне Джизал. Досега не бе използвал нито веднъж кинжала, да не говорим за координирана атака с двете остриета. И като капак на всичко, започваше да се задъхва, въпреки че бяха открили дуела само преди две минути. Беше ли тренирал въобще този дръвник, или бе попаднал случайно на Турнира, защото са попълвали бройката на състезателите с прислужници от улицата? Джизал се измъкна встрани и краката му затанцуваха около противника. Броя се зае да го преследва с удари, упорито, но нескопосано. Истински срам. Никой не обича неравностойни борби и некадърността на този кретен го лишаваше от възможността да блесне.
— О, я стига — викна му Джизал. Трибуните избухнаха в смях. Броя стисна зъби и се хвърли в атака. Вложи всичко от себе си, но то не бе много. Джизал отби вялите му атаки, избегна ударите и се понесе с лекота из кръга, докато противникът му се запрепъва, като през цялото време изоставаше на поне три крачки след него. Липсваха му прецизност, скорост и замисъл. Само като си помислеше, че преди две минути бе ужасѐн от предстоящия дуел с този нескопосан глупак. Сега беше направо отегчен.
— Ха! — извика Джизал и внезапно премина в нападение. С мощен замах извади Броя от равновесие и го отблъсна залитащ назад. Тълпата скочи на крака и изрева. Джизал нанесе няколко промушващи удара към гърдите, които противникът му, отново силно залитайки назад, успя едва да парира, докато отстъпваше панически. Броя изби един последен удар, след което се спъна, разпери ръце и падна по задник извън кръга. Късото острие излетя от ръката му.
Надигна се вълна от бурен смях, към която Джизал не се сдържа да не се присъедини. Горкият глупак представляваше смешна картина. Паднал на тревата, с вдигнати във въздуха крака, приличаше на обърната по гръб костенурка.
— Печели капитан Лутар! — обяви реферът. — Две на нула победи!
На земята Броя се превъртя на ръце и колене и смехът на публиката премина в подигравателни скандирания. Горкият глупак изглеждаше като че ли всеки момент ще се разплаче. Джизал пристъпи напред и му предложи ръка, но не успя да скрие напълно ехидната си усмивка. Победеният му противник демонстративно игнорира подадената му ръка и се изправи. Погледна Джизал и в очите му се четеше смесица от болка и омраза.
Джизал сви рамене и се усмихна.
— Не е моя вината, че си пълен некадърник.
— Още? — попита Каспа с кървясали от многото алкохол очи. Бутилката в ръката му се кандилкаше несигурно.
— Не, благодаря. — Джизал внимателно отклони бутилката, преди Каспа да успее да му налее. За момент лейтенантът го изгледа недоумяващо с премрежени очи и се обърна към Яленхорм.
— Още?
— Естествено. — Едрият мъж плъзна чашата си по грапавия плот на масата с жест, който трябваше да означава: „Въобще не съм пиян“, въпреки че очевидно беше точно обратното. Каспа наведе гърлото на бутилката и примижа към чашата, все едно беше на километри от него. Джизал наблюдава как стъкленото гърло се люшна несигурно във въздуха и после издрънча в ръба на чашата. Последвалото бе неизбежно и той едва се сдържаше да гледа. Виното се изля на масата и плисна в скута на Яленхорм.