— Ти си пиян! — викна едрият лейтенант и скочи на крака, като при това преобърна назад стола си. Започна да изтръсква с несигурни движения виното от униформата си.
Няколко от другите посетители извърнаха глави към масата им с нескрита неприязън.
— Ефтефтвено — изфъфли Каспа и се разхили.
Уест вдигна за кратко поглед от чашата си.
— И двамата сте пияни — каза той.
— Не сме виновни ние — Яленхорм затърси пипнешком стола си, — а той!
Пръстът му се поклати към Джизал.
— Той спечели! — избърбори Каспа. — Спечели той и още как. И сега ние трябва да празнуваме!
На Джизал му се прииска да не трябваше да празнуват чак толкова. Започваше да се чувства неудобно.
— Братовчедка ми Арис феше там — фидяла те е. Тя феше мноо фпешътлена. — Каспа преметна ръка през рамото на Джизал. — Мисля, че мноо те аресвъ… ересва… ъресва. — Той завря устни в лицето на Джизал, докато безрезултатно се опитваше да произнесе правилно думата. — Да знаеш, мноо е богата. Мноо богата е. Ъресва те.
Джизал сбърчи нос. Нямаше абсолютно никакъв интерес към празноглавата, бледа като призрак братовчедка, независимо колко богата е, а и дъхът на Каспа смърдеше.
— Хубаво… прекрасно — каза той и откопча ръката на лейтенанта от врата си. Избута го, недотам внимателно, настрана.
— Така, кога ги подхващаме северняците? — попита Бринт на доста висок глас, все едно нямаше търпение лично да се заеме със задачата. — Надявам се да е по-скоро, че да сме се върнали преди началото на зимата. Какво ще кажеш, майоре?
— Хм — изсумтя Уест със сериозно изражение на лицето, — с това темпо ще сме късметлии, ако успеем да тръгнем до началото на зимата.
Бринт го погледна леко учуден.
— Е, когато и да стигнем, сигурен съм, че здраво ще ги отупаме диваците.
— Ши ги отупаме! — извика Каспа.
— Аха — кимна в съгласие Яленхорм.
Уест не бе в настроение за ежби.
— Аз, на ваше място, не бих бил толкова сигурен — каза той. — Виждали ли сте на какво прилича мобилизираната войска? Едва успяват да ходят, камо ли да се бият. Истински срам.
Яленхорм пренебрежително размаха юмрук.
— Северняците не са нищо повече от едни скапани диваци, до един! Ще ги натръшкаме по задници, точно както Джизал направи с тоя глупак на арената, нали, Джизал? Ще сме си у дома преди зимата, всички така казват!
— Познаваш ли терена? — наведе се през масата Уест. — Само гори, планини и реки. Почти няма открити равни пространства и има прекалено малко пътища, по които да напредваме. Преди да започнеш да налагаш някого, първо трябва да го хванеш. У дома за зимата? По-вероятно за следващата зима, ако въобще се върнем оттам.
Очите на Бринт бяха широко отворени и пълни с ужас.
— Не го мислиш сериозно, нали?
— Не… не, прав си. — Уест въздъхна и отърси глава. — Сигурен съм, че всичко ще свърши добре. Ще има слава и повишения за всички и ще се приберем преди зимата. Но аз на твое място бих си взел шинела за всеки случай.
Настана неловко мълчание. Уест имаше на лицето си онази свъсена физиономия, която често го навестяваше и значеше, че това е всичкото веселие, което ще изкопчат от него за тази вечер. Бринт и Яленхорм гледаха озадачено и леко нацупено. Само Каспа бе запазил доброто си настроение. Олюляваше се на стола си с притворени очи и в блажено неведение за всичко наоколо.
Ама че празненство.
Джизал реши, че вече е достатъчно изморен, ядосан и притеснен. Притесняваше се за Турнира, за войната, притесняваше се за Арди. Бележката й все още беше у него, сгъната и прибрана в джоба му. Хвърли крадешком поглед на Уест. Проклятие, изпитваше вина. Никога досега не бе изпитвал вина и усещането никак не му допадна. Ако не отидеше на срещата, щеше да е гузен, че я е оставил да чака сама в тъмното. Ако отидеше, щеше да е гузен, че е нарушил обещанието си пред Уест. Сериозна дилема. Джизал загриза нокътя на палеца си. Какво става с това проклето семейство Уест?
— Е — каза рязко Уест, — аз ще вървя. Утре ще ставам рано.
Бринт измърмори нещо.
— Хубаво — каза Яленхорм.
Майорът погледна Джизал право в очите.
— Може ли да поговорим насаме? — Лицето му бе сериозно, мрачно, дори ядосано. Сърцето на Джизал подскочи. Ами ако е разбрал за бележката? Ами ако Арди му е казала? Майорът се обърна и тръгна към един по-спокоен ъгъл на таверната. Джизал се заоглежда, затърси отчаяно как да се измъкне от разговора.