— Откъде накъде ти ще получаваш два пъти повече храна от другите? Само защото си огромна, тлъста свиня, така ли? — изръмжа Дау Черния.
— Ах, ти, копеле! Ще те смажа като червей, да знаеш!
— Ще ти прережа гърлото, докато спиш, лоена топка такава! И после ще има достатъчно храна за останалите! А също така ще се отървем завинаги от проклетото ти хъркане! Сега разбирам защо ти викат Буреносния — трещиш като гръмотевица нощем!
— Затваряйте си плювалниците и двамата! — Кучето дочу мощния рев на Три дървета. — До гуша ми дойде!
Сега вече ги виждаше. Дау и Тъл Дуру стояха наежени един срещу друг, а Три дървета беше помежду им, с разперени на двете страни ръце. Форли седеше с тъжно изражение на лицето и наблюдаваше сцената, а Мрачния дори не поглеждаше останалите. Седеше и проверяваше перата на стрелите си.
Кучето изсъска от храстите и четиримата рязко се извърнаха.
— Кучето идва — каза Мрачния, без да вдига глава от стрелите си.
Можеш ли го разбра тоз човек? Не проговаря с дни, а накрая, като си отвори устата, винаги казва нещо очевидно за всички.
Както винаги, Форли се опита да разсее напрежението. Кой знае докога ще издържат да не се избият помежду си, ако го нямаше него.
— Какво откри, Куче? — попита той.
— Слушай само какво открих — отвърна ядосано Кучето и излезе иззад дърветата. — Пет ненормални копелдака насред гората! Чух ги от цяла миля разстояние! А представи си само, наричат се именити воини, хора, дето уж трябва да им разбират повече главите! Карат се помежду си, както винаги! Пет ненормални копелдака…
— Ясно, Куче — прекъсна го Три дървета с вдигане на ръка. — Напълно си прав. — Изгледа свирепо Дау и Тъл, които си размениха по един кръвнишки поглед, но не казаха нищо. — Е, какво откри?
— Нещо става наблизо, може би битка. Видях една ферма да гори.
— Гори, викаш? — попита Тъл Дуру.
— Да.
— Води ни, тогава — каза Три дървета.
Кучето не беше видял това от позицията си горе сред дърветата. Не би могъл. Беше твърде далече, а и имаше прекалено много дим. Но сега, отблизо, го видя, и стомахът му се обърна. Другите също го видяха.
— Гадна работа е това — каза Форли, вдигнал глава към дървото. — Много гадна.
— Аха — смотолеви Кучето. Не се сети какво друго да каже. Клонът скърцаше при всяко полюшване на тялото на възрастния мъж, чийто боси крака почти стигаха земята. Със сигурност е опитал да се бие, две стрели стърчаха от тялото му. Жената бе прекалено млада, за да му е съпруга. Дъщеря, най-вероятно. Кучето предположи, че двете хлапета са нейни.
— Кой беси деца? — промърмори.
— Сещам се за някои, чиито души са достатъчно черни — отвърна Тъл.
Дау се изплю на земята.
— За мене ли говориш? — изръмжа той и двамата с Тъл отново бяха готови да се захапят като куче и котка. — Може и да съм изгорил някоя и друга ферма, или едно-две села, ама си имах причини, беше война. И пощадих децата.
— Друго съм чувал аз — каза Тъл. Кучето затвори очи и въздъхна.
— Да не мислиш, че ми пука какво си чувал ти? — излая Дау. — Може би името ми е по-черно, отколкото заслужавам, тлъсто лайно такова!
— Знам аз какво точно заслужаваш, копеле!
— Достатъчно! — викна Три дървета, без да сваля очи от дървото. — Не може ли да проявите малко уважение? Прав е Кучето. Сега сме извън планините, а тук се пече нещо. Никакви дрязги повече. Никакви. Отсега нататък ще го даваме тихо и кротко, като през зимата. Ние сме именити воини и имаме мъжка работа за вършене.
Кучето кимна, доволен, че най-накрая някой проявява здрав разум.
— Има битка наблизо — каза той. — Няма какво друго да е.
— Аха — измънка Мрачния, въпреки че не стана ясно с какво точно е съгласен.
Три дървета не сваляше очи от телата по клоните.
— Прав си. Сега трябва да се съсредоточим върху това. Върху това и нищо друго. Ще открием хората, които са свършили тази гадост, и ще разберем за какво се бият. Няма полза от друго, докато не разберем кой с кого се бие.
— Който и да е сторил това, се бие на страната на Бетод — каза Дау. — Личи отвсякъде.
— Ще видим. Дау, Тъл, свалете телата от дървото и ги погребете. Може би малко работа ще ви поохлади главите. — Двамата си размениха нови свирепи погледи, но Три дървета не им обърна внимание. — Куче, ти върви да потърсиш следите на тия главорези. Като ги намериш, проследи ги и довечера ще ги навестим. Точно както те са направили с тия хорица.