— Хубаво — каза Кучето. Нямаше търпение да се залови за работа. — Ще ги навестим.
Кучето не разбираше какво става. Ако тези бяха тръгнали на боен поход, явно хич не се тревожеха, че могат да бъдат открити от врага, защото въобще не се бяха постарали да прикрият следите си. Откри ги без никакви затруднения. Бяха петима и просто си бяха тръгнали от горящата ферма, ей така, сякаш са излезли на разходка. Следите им водеха покрай реката, през долината и влизаха в гората. Кучето ги следваше с такава лекота, че на моменти се притесни да не е номер, помисли си, че го причакват сред дърветата, за да обесят и него на някой клон. Оказа се, че греши. Настигна ги точно преди мръкване.
Първо подуши огъня им — печеше се шилешко. После чу гласовете им — говореха високо, викаха, смееха се — с две думи, въобще не си даваха зор да пазят тишина. Чуваше ги ясно, въпреки шума на реката, която минаваше току до лагера им. Накрая ги видя. Седяха около огромен огън в средата на една полянка. Върху него се печеше одрано и забучено на дървен кол шиле. Сигурно го бяха взели от мъртвото семейство. Кучето се сгуши в храстите и застана напълно неподвижно, точно както би трябвало да постъпят и те. Преброи петима мъже или по-скоро четирима и едно около четиринайсетгодишно момче. Всичките седяха около огъня и никой не стоеше на пост, никаква предпазливост. Наистина не разбираше какво става.
— Просто си седят там — пошепна той на останалите, когато се върна в лагера. — Просто си седят, нямат пост, нищо.
— Просто седят? — попита Форли.
— Аха. Петима. Седят и се смеят. Не ми харесва тая работа.
— На мен също — каза Три дървета, — но това с фермата ми харесва още по-малко.
— Да хващаме оръжията — изсъска Дау. — К’во го мислим толкова?
Като никога Тъл бе съгласен с него.
— Оръжията, главатар, да им дадем един урок — закани се той.
Дори Форли Слабака не се опита да избегне боя този път, но въпреки това Три дървета не избърза с отговора си и помисли известно време, преди накрая да кимне утвърдително.
— Хващайте оръжията.
Няма как да видиш Дау Черния в тъмното, освен ако сам не пожелае това. Няма как и да го чуеш, но докато пълзеше между дърветата, Кучето знаеше, че другарят му е някъде там. Когато се биеш достатъчно дълго редом с някой, започваш да го разбираш. Научаваш как мисли и ти започваш да мислиш по същия начин. Дау беше някъде там.
Кучето имаше своя задача. Видя на фона на огъня тъмното очертание на гърба на мъжа най-отдясно. Седеше облегнат на едно дърво. Кучето не се замисли много за другите около огъня. Не го бе грижа за нищо, освен за задачата му. Когато избереш да тръгнеш със задача или главатарят ти те изпрати с такава, просто вървиш докрай и не поглеждаш назад, докато не изпълниш, каквото се очаква от теб. Времето, прекарано в чудене, е точно толкова, колкото е нужно, за да бъдеш убит. Логън го бе научил на това и Кучето никога не го забрави. Така стоят нещата.
Кучето пропълзя напред и приближи достатъчно, че да усети топлината от огъня по лицето си. Намести ръка около дръжката на ножа. И както обикновено, страшно му се пикаеше. Сега целта му бе само на крачка отпред. Момчето седеше с лице към него — ако не бе толкова заето с ядене и вдигнеше поглед от месото дори за секунда, щеше да го види.
Един от другите мъже изхърка звучно, което значеше, че Дау го е докопал, а това от своя страна беше гаранция, че с него е свършено. Кучето скочи напред и заби ножа странично във врата на седящия с гръб към дървото. Той се извърна за момент и сграбчи разпорената си шия, после залитна и се строполи на земята. Един от другите скочи на крака и захвърли недояденото си парче шилешко. В следващия момент една стрела го прониза в гърдите. Мрачния бе на позицията си при реката. Жертвата му погледна озадачено, после се смъкна на колене и лицето му се изкриви от болка.
Сега при огъня останаха само двама. Момчето не бе помръднало от мястото си, седеше и зяпаше Кучето, а от устата му висеше парче месо. Другият мъж скочи на крака. Дишаше тежко и държеше дълъг нож в ръка. Сигурно го бе извадил, за да си помага при яденето.
— Хвърли ножа! — извика Три дървета. Кучето го видя да излиза от дърветата с широка крачка и светлината от огъня проблесна в металния обков на кръглия му щит. Човекът се поколеба, прехапа устни и очите му се стрелнаха последователно към Дау и Кучето, докато двамата го приближиха отстрани. Тогава видя Буреносния да излиза от сянката на дърветата. Беше толкова огромен, че направо не приличаше на човек. Грамадният меч бе небрежно облегнат на рамото му. Тази гледка дойде в повече на мъжа и той хвърли ножа на земята.