През това време Мътния бе успял да си възвърне дишането.
— Буреносния? — задавено каза той и огледа останалите. — Всичките сте тука май! Ти си Три дървета, този е Мрачния, а това там е Слабака! Значи не коленичите пред Бетод! Браво на вас, тъпи копелета! Къде е Деветопръстия? А? — попита подигравателно Мътния. — Къде ви е Кървавия девет?
Дау се обърна към него и прокара палец по острието на секирата.
— Обратно при пръстта — каза той, — а ти сега отиваш да му правиш компания. Достатъчно те слушахме.
— Остави ме да стана на крака, копеле! — извика Мътния и задърпа въжетата около китките си. — С нищо не си повече от мен, Дау Черния! Избил си повече народ и от чумата! Остави ме да стана и ми дай оръжие в ръката! Хайде, де! Май те е страх да ми излезеш насреща, а, страхливецо? Страх те е да ми дадеш равен шанс, а?
— Страхливец ме наричаш, а? — изръмжа Дау. — Ти, който трепеш деца за удоволствие? Преди малко имаше острие в ръката и сам го хвърли. Това ти беше шансът и трябваше да го използваш. Такива като теб не заслужават втори. Ако имаш да казваш нещо важно, казвай го сега.
— Майната ти! — извика Мътния. — Майната ви на вси…
Секирата на Дау се стовари между очите му и го повали по гръб на земята. Краката му приритаха няколко пъти и това беше краят на Мътния. Никой не се трогна много от смъртта му — дори Слабака. Той просто примижа леко, когато острието потъна в черепа. Дау се надвеси над трупа и го заплю. Кучето не можеше да го вини за тази му постъпка. Сега оставаше проблемът с момчето. То гледаше трупа с широко отворени, обезумели очи, после погледна към тях.
— Вие сте тези, нали? Глутницата на Деветопръстия?
— Да, момче — каза Три дървета. — Ние сме тези.
— Чувал съм истории, истории за вас. Какво ще правите с мен?
— Точно това е въпросът — промърмори Кучето. За съжаление, знаеше отговора.
— Не може да остане с нас — каза Три дървета. — Не можем да мъкнем товар, рисковано е.
— Той е просто момче — каза Форли. — Можем да го пуснем да си върви.
Хубава идея, но за всички бе ясно, че няма как да се осъществи. Момчето изглеждаше обнадеждено, но Тъл сложи край на надеждите му.
— Не можем да му вярваме. Не и тук. Ще каже на някой, че сме се върнали, и ще ни погнат. Няма да стане. Освен това, и той е участвал в тая работа с фермерите.
— Нямах никакъв избор — каза момчето. — Никакъв избор. Исках да отида на юг! Да се бия със Съюза и да си спечеля име, ама те ме пратиха тук да събирам данъци. Като ми каже главатарят да правя нещо, трябва да го правя, нали така?
— Така е — каза Три дървета. — Никой не казва обратното.
— Не исках да участвам в тая работа с фермерите! Казах им да оставят малките! Трябва да ми повярвате!
— Вярваме ти — каза Форли и заби поглед в краката си.
— И все пак ще ме убиете, нали?
Кучето прехапа устни.
— Не можем да те вземем с нас, не можем и да те пуснем — каза той.
— Не исках да участвам в тая работа — увеси нос момчето. — Хич не е честно.
— Не е — каза Три дървета. — Хич не е честно, но това е положението.
Секирата на Дау се вряза в тила на момчето и то се просна по очи в тревата. Кучето направи гримаса и отмести поглед. Знаеше, че Дау го направи така, за да не трябва после да гледа момчето в лицето. Добро решение, каза си той, дано да е помогнало и на другите, но по очи или по гръб, за Кучето нямаше значение. Прималя му толкова, колкото и при фермата.
Това не беше най-лошият ден в живота му, в никакъв случай, но не беше и от добрите.
Кучето ги наблюдаваше, скрит горе сред дърветата. Вървяха в колона по пътя и нямаше как да го забележат, но въпреки това беше избрал да застане срещу вятъра, защото, да си признае, беше започнал доста да мирише. Бяха странна група. От една страна, изглеждаха като бойци на поход. От друга, нищо не им беше наред. Носеха предимно износени оръжия и сбиротък от различни по вид, явно събрани оттук-оттам брони. Вървяха в строй, но някак отпуснато и без синхрон. Повечето бяха прекалено стари за първокласни воини, беше пълно с плешиви глави и сиви коси. Останалите пък нямаха още бради, дори не бяха още мъже.
Кучето не разбираше вече какво става в Севера. Спомни си думите на Мътния, преди Дау да го довърши. Война със Съюза. Тези тук на война ли отиват? Ако е така, то явно Бетод здраво е закъсал за войници и е почнал да ги събира от кол и въже.
— Какво става, Куче? — попита Форли в момента, в който се върна в лагера. — Какво става там долу?
— Мъже. Въоръжени, но не добре. Стотина, може би малко повече. Предимно много стари или много млади, отиват на юг и запад. — Кучето посочи надолу по пътя.
— Към Англанд — кимна Три дървета. — Значи Бетод сериозно се е захванал с тази работа. Открай време се биеше със Съюза и няма насищане на кръв. Сигурно събира всеки, способен да държи копие.