Нищо чудно, предвид що за човек е Бетод. За него нямаше половинчати начинания. Тръгнеше ли нанякъде, не спираше до края, без да го е грижа кой умира по пътя.
— Всеки, способен да държи копие — промърмори под носа си Три дървета. — Ако сега шанка минат планините…
Кучето огледа смръщените, тревожни и мръсни лица на останалите. Знаеше, че това, което казва Три дървета, те вече го бяха осъзнали. Ако шанка дойдат сега през планините, както не е останал никой да ги спре, тази гадна работа с фермата ще изглежда просто като случка с щастлив край.
— Трябва да кажем на някого! — извика Форли. — Трябва да ги предупредим!
Три дървета поклати глава.
— Чу Мътния. Яул го няма, също Гърмящия и Ситинг. Мъртви, студени, обратно при пръстта. Сега Бетод е крал, крал на северняците. — Дау се навъси и се изхрачи на земята. — Плюй колкото си искаш, Дау, но това е положението. Не е останал никой, на който да кажем.
— Никой освен Бетод — промърмори Кучето. Съжаляваше, че той трябваше да го каже.
— Тогава да кажем на него! — Форли отчаяно се огледа. — Може и да е безсърдечно копеле, но поне е човек! Повече е от плоскоглавите, нали? Трябва да кажем на някого!
— Ха! — тросна се Дау. — Ха! Мислиш ли, че ще ни чуе, Слабак? Забрави ли какво ни каза? На всичките, на Деветопръстия също? Никога повече не се връщайте! Забравяш, че беше на косъм да ни избие до един! Забравяш колко ни мрази!
— Страхува се от нас — каза Мрачния.
— Страхува се и ни мрази — добави тихо Три дървета. — И с право. Защото сме силни. Именити воини. Известни мъже. Мъже, които хората ще последват.
— Така е — кимна с голямата си глава Тъл. — Няма да има приветствия за нас в Карлеон. Не и такива без острие в края си.
— Аз не съм силен! — викна Форли. — Аз съм Слабака, всеки го знае! Бетод няма защо да се бои от мен, нито пък за какво да ме мрази. Аз ще отида!
Кучето го погледна с изненада. Останалите също.
— Ти? — попита Дау.
— Да, аз! Може и да не съм голям воин, но не съм и страхливец! Ще отида и ще говоря с него. Може да ме чуе.
Кучето продължи да не откъсва очи от Слабака. Много отдавна никой от тях не се бе опитвал да надделее с приказки. Беше забравил, че е възможно.
— Може и да те чуе — промърмори Три дървета.
— Може — добави Тъл, — но после може да реши да те убие, Слабак!
Кучето поклати глава.
— Напълно възможно е.
— Но може да си струва да опитам, а?
Петимата си размениха тревожни погледи. Форли наистина бе куражлия, но нещо в плана не допадаше на Кучето. Да заложат всички надежди на Бетод не бе добра идея. Никак, при това.
Но, както каза Три дървета, нямаше на кого другиго.
Думи и прах
Карстър подскачаше извън кръга. Дългата му, руса коса се пилееше по раменете. Махаше на тълпата и раздаваше въздушни целувки на момичетата. Публиката крещеше и аплодираше перченето на гъвкавия младеж. Той беше от Адуа и офицер в Кралската гвардия. Местно момче, за това е толкова популярен.
Бремър дан Горст стоеше облегнат на преградата в заграждението си и наблюдаваше танца на противника си с притворени очи. Оръжията му изглеждаха необичайно масивни, бяха доста износени и тежки на вид, може би твърде тежки, за да бъдат въртени бързо, но и самият Горст имаше доста масивен вид, не предполагаше някаква скорост. Беше едър като бик, с дебел врат и телосложение на борец. Не изглеждаше като фаворит в предстоящия рунд, това бе преобладаващото мнение сред публиката. Аз не мисля така, обаче.
Наблизо мина събирач на залози и започна да прибира пари от шумните зрители.
— Какъв е курсът на залозите за Горст? — попита Глокта, надвесен от мястото си.
— За Горст ли? — попита събирачът — Едно към едно.
— Залагам двеста марки.
— Съжалявам, приятел, не мога да покрия толкова.
— Сто тогава, при пет към четири.
Човекът се замисли за момент, вдигна поглед нагоре, докато пресмяташе наум.
— Дадено.
Глокта се облегна на мястото си. Погледна към Горст, който навиваше ръкавите на ризата си, докато реферът обявяваше състезателите. Предмишниците му бяха дебели като дънери и при всяко движение на пръстите му по тях изскачаха мускули като дебели въжета. Разкърши врат и пое оръжията си от секунданта. Направи няколко загряващи фронтални атаки. Малцина в публиката забелязаха това, защото бяха ангажирани с аплодирането на Карстър, който заемаше мястото си в кръга. Но Глокта го видя. По-бърз е отколкото изглежда. Много по-бърз. Тежките остриета вече не ми се струват толкова мудни.