— Бремър дан Горст! — обяви реферът и едрият състезател се запъти с тромава походка към кръга.
Аплодисментите за него бяха оскъдни. Никой не виждаше майстор-фехтовача в мудния като вол мъж.
— Начало!
Грозна картина. Още от първата секунда на дуела Горст атакува с широки, не дотам прецизни, но мощни удари на тежката рапира. Приличаше на дървар, който сече дърво. Придружаваше всеки от ударите си с дрезгаво ръмжене. Странна гледка бяха двамата в кръга. Единият просто участваше в състезание по фехтовка, а другият все едно се биеше за живота си. Кротко човече, достатъчно е само да го докоснеш с острието, не е нужно да го разцепиш на две! Колкото повече гледаше Глокта, толкова по-бързо осъзнаваше, че мощните удари на Горст далеч не са така непохватни, както бе решил в началото. Напротив, бяха в добър синхрон и много точно премерени. Карстър се изсмя при първия силен замах на противника си и го избегна с елегантно движение, при третия се усмихваше, а при петия усмивката му вече бе изчезнала от лицето. И май няма да се върне.
Наистина грозна картина. Но преимуществото му е неоспоримо. Карстър се гмурна под поредния силен замах. В този имаше достатъчно сила да му отреже главата, независимо от затъпеното острие.
Фаворитът на тълпата се постара да използва всяка възможност да вземе инициативата и даде всичко от себе си, но Горст го превъзхождаше и в отбрана. Той умело изби ударите му с кинжала и отново всяко негово движение бе съпътствано от ръмжене, после рапирата му продължи да свисти около противника, отново и отново. Глокта примижа с очи, когато дългото острие на Горст срещна това на Карстър с пронизващ ушите звън. Ударът обърна китката на русия офицер и почти изтръгна оръжието от пръстите му. Той залитна назад и лицето му се изкриви от болка и изненада.
Сега ми става ясно защо остриетата на Горст са в такъв вид. Карстър увеличи скоростта си, в опит така да избегне яростните атаки, но Горст се оказа прекалено бърз. Значително по-бърз. Вече бе разучил противника си, предугаждаше всяко негово движение и не спираше да го тормози с удари. Нямаше измъкване.
Два бързи мушкащи удара изтикаха Карстър към края на кръга, а последвалия мощен посичащ удар отстрани изби дългото острие от ръката му. Рапирата му се заби дълбоко в тревата и остана да се поклаща напред-назад. Той залитна назад, с празна ръка и облещени от ужас очи. Тогава Горст го връхлетя. Нададе мощен рев и с всичка сила заби масивното си рамо в беззащитните ребра на русия офицер.
Глокта прихна да се смее. Досега не бях виждал фехтовач да лети. Всъщност Карстър не просто полетя, а направи половин задно салто, изпищя като момиче, докато се превърташе във въздуха, приземи се тежко и се изпързаля по лице. Спря в пясъка извън кръга, на цели три крачки от мястото на сблъсъка му с Горст, и тихо изпъшка.
Публиката притихна от изненада, настъпи такава тишина, че кискането на Глокта можеше да се чуе от съседните редове. Треньорът на Карстър изтича от загражденията и внимателно претърколи ученика се. Младежът размърда леко крака, изхлипа и се хвана за ребрата. Горст го погледна с безразличие, сви рамене и се върна на своята точка в кръга.
— Съжалявам, но ученикът ми не може да продължи — каза треньорът на рефера.
Глокта не можеше да сдържи смеха си. Трябваше да запуши устата си с ръка, но цялото му тяло се разтресе от смеха. Всеки кикот му причиняваше остри бодежи във врата, но сега не го беше грижа за това. Стана ясно, че мнозинството от публиката не смяташе представлението за много забавно. Навсякъде около него се надигна възмутен шепот, който постепенно премина в освиркване, когато Карстър беше изнесен от арената от треньора и секунданта си. Секунда по-късно освиркването се извиси до хор от гневни викове.
Горст обходи публиката с ленив поглед през полузатворените си клепачи, сви отново рамене и се отправи с бавна походка към загражденията. Докато излизаше от арената, Глокта продължаваше тихичко да се подхилква. Кесията му бе по-пълна, отколкото на влизане. Не се беше забавлявал така от години.
Университетът се намираше в един от закътаните краища на Агрионт, в самата сянка на Кулата на Създателя, където дори птиците изглеждаха стари и уморени. Намираше се в огромна, порутена сграда, от доста по-ранна епоха. Говореше се, че е най-старата сграда в града. И изглежда като такава. Беше цялата обвита в полуизсъхнал бръшлян.
Покривът беше провиснал в средата и на места изглеждаше като пред срутване. Деликатните й кули се ронеха и заплашваха всеки момент да паднат в запуснатата градина отдолу. Мазилката бе престаряла и зацапана. Големи парчета от нея се бяха изронили и отдолу се показваха камъните на зида. На една от стените под пробития улук на покрива имаше огромно кафяво петно. В минали времена изучаването на науки бе привличало младежи от най-видните родове в Съюза и тогава тази сграда сигурно е била сред най-грандиозните постройки в града. А архилекторът се притеснява, че Инквизицията губи популярност.