— Чайл, професор механик.
Глокта за пръв път виждаше човек с толкова голяма глава и така малко лице. Ушите му, в частност, бяха гигантски и от тях стърчаха сиви косми.
— И Канделау, професор медик.
Имаше вид на престарял щъркел, кокалест, с дълъг врат и очила върху изгърбен клюн вместо нос.
— Моля, присъединете се към нас, инквизиторе — каза ректорът и посочи един празен стол между двама от професорите.
— Чаша вино? — предложи учтиво Чайл с превзета усмивка. Вече се бе надвесил с гарафата и наливаше в една чаша.
— Да, благодаря.
— Тъкмо обсъждахме научната стойност на нашите области на изследване — промърмори Канделау и погледна към Глокта през лъщящите стъкла на очилата си.
— Както всеки ден — отбеляза печално ректорът.
— И естествено, човешкото тяло е единствената област на изследване, която заслужава задълбочено проучване — продължи професорът медик. — Трябва първо да разгадаем тайните вътре в нас, преди да обърнем взор към външния свят. Всички ние имаме тяло, нали така, инквизитор? Начините за лекуването и увреждането му са от основен интерес за нас. И именно човешкото тяло е моята област на познание.
— Тела! Тела! — изропта Чайл. Нацупи се и почна да побутва храната в чинията си. — Опитваме се да ядем!
— Именно! А ти притесняваш инквизитора с досадните си брътвежи!
— О, аз не се притеснявам лесно — каза Глокта и се усмихна широко към професора металург, предоставяйки му добра гледка към беззъбата си уста. — Работата ми за Инквизицията изисква високи познания по анатомия.
Настана неловко мълчание. Соразин взе чинията с месото и я поднесе към инквизитора. Глокта погледна сочните червени резени и прокара език по дупките във венците си. — Не, благодаря.
— Вярно ли е — попита професорът химик със заговорнически тон и надзърна над чинията с месо, — че ще ни отпуснат допълнително средства? Сега, след като всичко с Текстилната гилдия се уреди?
Глокта смръщи вежди. Всички погледи бяха насочени към него, чакаха отговор. Вилицата на един от професорите бе спряла на половината път към устата му.
Това било, значи. Пари. Но защо очакват пари от архилектора? Тежката чиния с месото се разклати в ръката на възрастния професор. Е… ако това ще им привлече вниманието.
— Пари може и да се намерят, разбира се, в зависимост от получените резултати.
Около масата се понесе шепот. Професорът химик остави чинията с трепереща ръка.
— В последно време имам сериозни успехи с киселини…
— Ха! — присмя се професорът металург. — Резултати, инквизиторът иска резултати! Само да ги доусъвършенствам и новите ми сплави ще станат по-здрави от стомана!
— Все тия сплави! — въздъхна Чайл и извъртя очи към тавана. — Никой вече не го е грижа за това колко важни са солидните познания по механика!
Другите трима професори понечиха да се нахвърлят ожесточено върху него, но ректорът скочи на крака.
— Господа, моля! Инквизиторът не се интересува от нашите дребни неразбирателства. Всеки ще има възможността да говори за работата си и нейните достойнства. Това не е състезание, прав ли съм, инквизиторе? — Отново всички очи се насочиха към Глокта. Той огледа бавно нетърпеливите лица на възрастните мъже, но не отговори.
— Направих машина за…
— Моите киселини…
— Сплавите ми…
— Тайните на човешкото тяло…
— Всъщност — прекъсна ги Глокта, — интересува ме нещо от областта на… предполагам вие бихте ги нарекли гърмящи вещества…
Професорът химик скочи от стола си.
— Това е по моята част! — извика той и тържествуващо огледа колегите си. — Имам от тези вещества! Имам образци! Моля, последвайте ме, инквизиторе! — Той захвърли приборите си в чинията и се отправи към вратата.
Лабораторията на Соразин отговори на очакванията на Глокта почти до най-малка подробност. Дълго правоъгълно помещение с тунеловиден таван, по който на места се забелязваха почернели кръгове и следи от потекла надолу мръсотия. По-голямата част от стените бе заета от рафтове, преливащи от безразборно натрупани кутии, буркани и бутилки, които, от своя страна, съдържаха прахове, течности и пръчки странни метали. Очевидно нямаше никаква система на подредба на различните контейнери и повечето от тях нямаха етикети. Организацията май не е приоритет тук.
По стелажите в средата на помещението цареше още по-голям безпорядък. Бяха отрупани с високи конструкции от стъкло и потъмняла от времето мед — тръбички, колби, мензури и спиртни лампи, една от които гореше. Цялата тази камара имаше вид на готова да се сгромоляса и да облее със смъртоносни, врящи отрови всеки, имал неблагоразумието да стои наблизо.