— Искам да поговоря с него, не да се дуелираме.
— Разбира се, инквизиторе, оттук моля.
Глокта хвана дръжката на една антична врата, обкована с черни нитове, и понечи да я отвори, когато усети ръката на Силбър върху своята.
— Не! — отсечено каза той и поведе Глокта по един страничен коридор. — Книгохранилището е тук долу.
Професорът историк изглеждаше съвсем като част от древната история на сградата. Лицето му бе сбръчкана маска от провиснала, прозрачна кожа. Главата му бе покрита с редки, снежнобели косми. От тях бе останало сигурно по-малко от четвърт от първоначалното им количество, но пък бяха доста по-дълги от очакваното. Въпреки това веждите му бяха тънки, но невероятно дълги и щръкнали встрани като котешки мустаци. Беззъбата му уста зееше немощно, а кожата на ръцете му беше провиснала като няколко номера по-големи сбръчкани и протрити от времето ръкавици. Само в очите му имаше някакъв живот и те се извърнаха към ректора и Глокта.
— О, имаме посетители — каза старецът, очевидно обръщайки се към едра, черна врана, която стоеше на бюрото му.
— Това е инквизитор Глокта — извика ректорът, надвесен към ухото му.
— Глокта?
— Идва от името на архилектора.
— Нима? — Старецът примижа.
— Почти глух е — промърмори ректорът, — но никой не познава тези книги като него. — Замисли се и погледна към безкрайните рафтове, чиито редици се губеха в мрака. — Всъщност, никой друг не познава тези книги.
— Благодаря — каза Глокта и ректорът се отдалечи към стълбите.
Глокта пристъпи към професора и в този момент враната отлетя и заблъска лудо с криле, докато обикаляше в кръг близо до тавана. Инквизиторът залитна болезнено рязко назад. Сигурен бях, че проклетото нещо е препарирано. Проследи с поглед птицата, докато накрая тя кацна на един от рафтовете и застана неподвижно като преди, вперила едно лъскаво като мънисто око в него. Инквизиторът си издърпа стол и седна.
— Интересувам се от Баяз.
— Баяз — промърмори престарелия професор. — Първата буква от древната азбука, разбира се.
— Не знаех това.
— Светът е пълен с неща, които не знаете, младежо. — Птицата неочаквано нададе остър крясък, който прокънтя неочаквано силно в прашната тишина на хранилището. — Изобилства от тях.
— Да започнем обучението ми тогава. Интересува ме човекът Баяз. Първият магус.
— Баяз. Името, което великият Ювенс дава на първия си чирак. Една буква, едно име. Първият чирак, първата буква от азбуката, разбирате ли?
— Едва смогвам. Съществувал ли е в действителност?
— Безсъмнено — намръщи се професорът. — Вие не сте ли имали учител като малък?
— За съжаление, имах.
— Той не ви ли е преподавал история?
— Опита се, но мислите ми бяха заети с фехтовка и момичета.
— А… Изгубих интерес към тези неща преди много време.
— Аз също, може ли да се върнем сега на Баяз?
— Преди много време — въздъхна старият професор, — преди да съществува Съюзът, в Мидърланд е имало множество дребни кралства. Често воювали помежду си и имали своите възходи и падения през годините. Едно такова кралство било управлявано от човек на име Харод, който впоследствие става Харод Велики, чувал сте за него, предполагам?
— Разбира се.
— Баяз отишъл в тронната зала на Харод и обещал да го направи крал на Мидърланд, ако изпълни заръките му. Харод бил млад и своеволен и не му повярвал. Тогава Баяз използвал своето Изкуство и разцепил на две огромната маса в залата.
— С магия?
— Според историята, да. Харод бил истински впечатлен…
— Разбираемо.
— … и се съгласил да изпълни заръките на магуса…
— Които били…?
— Да установи столицата си тук, в Адуа. Да сключи мир с едни от съседите си, да воюва с други, както и точно кога и как да направи всичко това. — Професорът примижа към Глокта. — Вие ли разказвате историята, или аз?
— Вие. И не си давате много зор да стигнем до финала.
— Баяз удържал на думата си. Мидърланд била обединена, Харод станал крал и така се родил Съюзът.
— После какво?
— Баяз служил на Харод като първи съветник. Смята се, че всичките ни закони и укази, същината на цялото ни управление, почти непроменено от онези древни времена досега, са негово дело. Той съставил Висшия съвет и Камарата на лордовете, също и Инквизицията. При смъртта на Харод, Баяз напуска Съюза, но обещава един ден да се завърне.
— Разбирам. И каква част от всичко това е истина, според вас?
— Трудно е да се каже. Магус? Вълшебник? Фокусник? — Професорът погледна към блещукащия пламък на свещта. — За някой дивак дори тази обикновена свещ би изглеждала като магия. Границата между магия и измама е доста тънка, не мислите ли?